Гледката на летящата кралица имаше силен ефект върху всички зрители. Ф’лар забеляза влиянието й върху себе си и го видя отразено на лицата на невярващите на очите си жители на Хранилищата, разбираше го от начина, по който напяваха драконите, чуваше го от Мнемет.
— И, разбира се, нашите най-велики Стопанки на Уейра — Морета, Торени, да спомена някои от тях — всички са дошли от Руатското Хранилище, откъдето идва и Лесса от Перн.
— Руата… — Мерон буквално изплю името. Мускулите на лицето му изпъкнаха, кожата побледня.
— Идват ли Нишките? — запита Ларад.
Ф’лар кимна бавно.
— Вашите менестрели могат да ви инструктират отново за белезите. Добри ми Господари, десятъкът е необходим. Вашите жени ще бъдат върнати. Хранилищата трябва да бъдат приведени в ред. Уейрът подготвя Перн, тъй като Уейрът ще трябва да защищава Перн. Вашето сътрудничество е необходимо — той изчака така, че да се усети — и ще бъде наложено със сила.
С тези думи той яхна шията на Мнемет, без да изпуска кралицата от очи. Видя как забиха златните й криле, докато тя се обърна и полетя на юг.
Беше направо вбесяващо от страна на Лесса да се намеси точно в този момент, когато цялата му енергия и внимание трябваше да бъдат насочени към успокояването на желанието на Хранилищата да демонстрират неподчинение. Защо тя трябваше да натрапва независимостта си по такъв начин, пред очите на целия Уейр и на всички Господари? Искаше му се веднага да се спусне след нея, но не можеше. Не и преди да е видял армията наистина да поема назад, и не докато не подадеше сигнал за финалната демонстрация на мощта на Уейра, за да разясни положението на жителите на Хранилищата.
Скърцайки със зъби, той предаде на Мнемет да се вдигнат във въздуха. Всички ята излетяха след него с мощен рев и профучаване напред-назад, така че във въздуха сякаш имаше хиляди дракони вместо едва двестата, обитаващи Бенденския Уейр.
Уверен, че тази част от стратегията му върви както трябва, той нареди на Мнемет да лети след Стопанката, която се плъзгаше и рееше високо над Уейра.
Само да пипне това момиче, ще й изясни той някои неща…
Мнемет ядовито го информира, че изясняването на някои неща може да се окаже доста добра идея. Много по-добра, отколкото например да лети с такъв бяс след двойка, която тепърва изпробва крилете си. Драконът напомни на гневния си ездач, че в края на краищата златната е летяла вчера високо и дълго, че е изпила кръвта на четири животни, но не се е хранила оттогава. Тя нито ще е способна, нито ще й достави удоволствие да лети дълго, преди да се наяде както трябва. Ако обаче Ф’лар настоява на това недообмислено и абсолютно излишно преследване, той може да принуди Рамот да се прехвърли между, за да го избегне.
Самата мисъл за възможността тази необучена двойка да отиде между мигновено охлади яда на Ф’лар. Опитвайки се да се контролира, той разбра, че в момента преценката на Мнемет е много по-надеждна от неговата. Той беше оставил гнева и тревогата да повлияят на решенията му, но…
Мнемет направи широк кръг и се приземи до Звездния камък. Темето на връх Бенден беше чудесно място за наблюдение, откъдето се виждаха както оттеглящата се армия, така и момичето. В очите на дракона сякаш се образуваха завихряния, докато той пригаждаше зрението си за най-далечен обхват.
Той съобщи на Ф’лар, че ездачът на Пиант смята, че наблюдението на драконите над отстъпващите войски причинява истерия сред хората и животните. В образувалите се задръствания имало ранени.
Ф’лар незабавно нареди на К’нет да премине към по-далечно наблюдение, докато армията организира бивак за през нощта. Близкото наблюдение върху контингента от Набол обаче трябваше да продължи.
Още в момента, докато нареждаше на Мнемет да предаде тези заповеди, Ф’лар осъзна, че умът му не се съсредоточава върху нещата. Цялото му внимание беше погълнато от онази летяща високо двойка.
По-добре я научи да пътува между, отбеляза Мнемет. Едното от големите му очи блестеше над рамото на Ф’лар. Тя е достатъчно умна, за да се научи сама, и тогава къде оставаме ние?
Ф’лар преглътна острия отговор, докато наблюдаваше, без да може да си поеме дъх. Рамот внезапно сви криле и прониза небето като златна искра. Без усилие ги разтвори отново в критичната точка и се издигна пак нагоре.
Мнемет внимателно повика спомена за собствения им пръв бесен и акробатичен полет. Нежна усмивка докосна устните на Ф’лар, и той внезапно разбра колко много се е искало на Лесса да лети, колко тежко й е било да гледа как младите се упражняват, докато на нея й е забранено.
Е, добре, той не беше разкъсаният от нерешителност и съмнения Р’гул.