И тя не е Йора, напомни му язвително Мнемет. След което добави: Ще ги повикам обратно. Рамот вече е станала мътнооранжева.
Ф’лар наблюдаваше как те покорно започнаха да се спускат надолу. Крилете на кралицата се извиваха и огъваха, докато тя забавяше страховитата си скорост. Гладна или не, тя можеше да лети!
Той яхна Мнемет, махвайки им надолу, към площадката за хранене. Прелитайки, той мярна за миг лицето на Лесса, оживено от възхищение и непокорство.
Рамот се приземи, и Лесса скочи на земята, отпращайки я да се нахрани.
След това момичето се обърна, наблюдавайки как той се спуска и приклеква, за да може Ф’лар да слезе. Тя изпъчи рамене и вдигна войнствено глава, подготвяйки се да посрещне неодобрението му. Поведението й беше като на кой да е от младите възпитаници на Уейра, предвиждайки наказание и готова да го понесе, без да издаде нито звук. Тя не съжаляваше нито за миг!
Уважението към тази неукротима душа измести и последните следи от гнева на Ф’лар. Той се усмихна, докато вървеше към нея.
Изненадана от напълно неочакваното му поведение, тя отстъпи половин крачка назад и измърмори:
— Кралиците също могат да летят!
Усмивката му се разширяваше, докато буквално разполови лицето му, и той сложи длани на раменете й и я разтърси страстно.
— Разбира се, че могат да летят! — увери я той. Гласът му беше пълен с гордост и уважение. — Нали затова имат криле!
ЧАСТ ТРЕТА
ПАДАНЕТО НА ПРАХА
— Още ли се съмняваш, Р’гул? — запита Ф’лар. Тонът му демонстрираше учудване от неразбраността на по-стария бронзов ездач.
Р’гул не отговори на заяждането на своя Водач на Уейра. Мъжествените му черти изразяваха упорство, и той стискаше здраво зъби, като че ли можеше да прегризе някакси превъзходството на Ф’лар.
— В небето на Перн не е имало Нишки повече от четиристотин Оборота. Вече ги няма!
— Тази възможност винаги съществува — съгласи се с приятелски тон Ф’лар. В махагоновите му очи обаче нямаше и следа от толерантност. Нито пък в начина му на поведение дори и намек за компромис.
Много прилича на Ф’лон, неговия старец, реши Р’гул. Повече, отколкото трябва да прилича един син. Винаги толкова уверен в себе си, винаги леко подигравателен към това, което вършеха и мислеха другите. Арогантен, това беше точната дума. А също и нахален, и недостатъчно грижлив по отношение на тази млада Стопанка на Уейра. Е, Р’гул я беше тренирал до степен да бъде една от най-добрите Стопанки от много години насам. Преди той да беше довършил обучението й, тя знаеше дума по дума всички Обучаващи Балади и Сагите. И след това глупавото дете се беше обърнало към Ф’лар. Нямаше достатъчно акъл, за да сподели начина на мислене на по-възрастния и по-опитен мъж. Без съмнение тя се чувствуваше задължена към Ф’лар, че я е открил по време на Търсенето.
— Обаче си съгласен, — казваше Ф’лар, — че когато слънцето застава на Скалата на Пръста в момента на изгрева, е достигнато зимното слънцестоене?
— Всеки глупак знае, че Скалата на Пръста е затова — изръмжа Ф’лар.
— Тогава защо, стари глупако, не си съгласен, че Скалата на Окото е поставена по отношение на Звездния камък така, че да обгражда Червената звезда, когато тя наближава Преминаване? — избухна К’нет.
Лицето на Р’гул почервеня, и той започна да се надига от стола, готов да създаде неприятности на тоя нахалник с жълто около човката.
— К’нет! — пробуча авторитетно гласът на Ф’лар. — Толкова ли ти е харесало да летиш по Игенския патрул, че искаш да го правиш още няколко седмици?
К’нет бързо седна обратно, изчервявайки се при напомнянето и заплахата.
— Знаеш, Р’гул, има неоспорими доказателства в полза на моите изводи — продължи Ф’лар с измамна мекота. — „Пръстът днес сочи към Око, що кърви…“
— Не ми цитирай стиховете, на които аз съм те учил като младеж — възкликна Р’гул разгорещено.
— Тогава имай вяра в това, което преподаваше! — отвърна остро Ф’лар. В очите му се мярна опасен блясък.
Р’гул се отпусна обратно на стола, стреснат от тази острота.
— Не можеш да откажеш, Р’гул, — продължи спокойно Ф’лар, — че преди половин час слънцето беше на върха на Пръста при изгрев и Червената Звезда беше в центъра на отвора на Скалата на Окото.
Другите драконови ездачи, както бронзови, така и кафяви, замърмориха помежду си и потвърдиха с кимане съгласието си с този феномен. В настроението се просмукваше неприемане на непрекъснатия протест на Р’гул срещу политиката на Ф’лар като Водач на Уейра. Дори старият С’лел, някога общопризнат поддръжник на Р’гул, сега следваше мнозинството.