— Нямах предвид теб, скъпа моя Стопанко — увери я той с радостна усмивка, сякаш подобната на транс интерлюдия не се беше случвала. — Мнемет е пълен със съвети напоследък.
— Какъвто ездачът, такъв и драконът — отвърна тя заядливо.
Рамот се прозина тежко. Лесса в миг скочи на крака и се спусна към драконицата. Фигурката й изглеждаше като джудже пред шестфутовата драконова глава.
Лицето й се изпълни с нежност и обич, докато тя гледаше в блестящите опалесциращи очи на Рамот. Ф’лар стисна зъби, ревнувайки, в името на първото Яйце, от чувствата на ездача към нейния дракон.
В ума си той дочу драконовия еквивалент на смях на Мнемет.
— Тя е гладна — информира Лесса Ф’лар. Отзвукът от любовта й към Рамот се таеше в меката линия на устата й, в добрината на сивите й очи.
— Тя винаги е гладна — отбеляза той и ги последва към изхода на леговището.
Мнемет отлетя учтиво настрани от скалния ръб, докато Лесса и Рамот излитаха. Те се плъзнаха надолу в Чашата на Уейра, над мъгливото езерце за къпане, към площадката за хранене на отсрещната страна на дългия овал, който представляваше основата на Бенденския Уейр. Набраздените, пресечени стени бяха изпъстрени с черните отвори на леговищата, изоставени по това време на деня от няколкото дракони, които иначе биха се пекли по скалните площадки на зимното слънце.
Когато Ф’лар се хвана за гладката бронзова шия на Мнемет, той се надяваше, че люпилото на Рамот ще е многобройно, изтривайки унижението от жалката дузина яйца, снасяни от Неморт последните няколко пъти.
Той нямаше особени съмнения в това, че нещата са по-добри, след забележителния брачен полет на Рамот с неговия Мнемет. Бронзовият дракон самодоволно добави своята увереност към тази на ездача си, и двамата погледнаха към кралицата собственически, докато тя извиваше криле, за да кацне. Тя беше най-малко два пъти по-голяма от Неморт, и крилете й бяха с половин крило по-дълги от тези на Мнемет, който беше най-големият от седемте бронзови дракона. Ф’лар се надяваше на Рамот, за да насели отново петте празни Уейра, както се надяваше на себе си и на Лесса, за да поднови гордостта и вярата на драконовите ездачи и на самия Перн. Той се надяваше единствено на това да му е останало достатъчно време, за да направи каквото беше необходимо. Червената Звезда се беше появила в отвора на Скалата на Окото. Скоро Нишките щяха да започнат да падат. Някъде, в някой от записите на другите Уейрове, беше информацията, от която той имаше нужда, за да бъде сигурен кога точно Нишките ще започнат да падат.
Мнемет се приземи. Ф’лар скочи от извитата шия, за да застане до Лесса. Тримата наблюдаваха как Рамот, сграбчила по едно животно във всяка от предните си лапи, се издигна на една скална площадка, на която да се нахрани.
— Няма ли никога да изчезне този неин апетит? — запита Лесса с остра тревога.
Като драконче Рамот се хранеше, за да расте. След като беше достигнала пълния си ръст, сега тя ядеше заради поколението си, и го вършеше изключително добросъвестно.
Ф’лар изхъмка и седна по ловджийски. Събра няколко отпаднали люспи и започна да ги хвърля хоризонтално по равната, суха почва, броейки облачетата прах като дете.
— Ще дойде време, когато тя няма да яде всичко, което й попадне — увери той Лесса. — Но тя е млада…
— …и се нуждае от сила — прекъсна го Лесса, подражавайки доста добре на педантичния тон на Р’гул.
Ф’лар погледна нагоре към нея, примижавайки срещу зимното слънце, което спускаше косите си лъчи към тях.
— Тя е отлично пораснало животно, особено в сравнение с Неморт. — Той изпръхтя презрително. — Всъщност, не е възможно да се сравняват. Погледни обаче тук — нареди той властно.
Той потупа изгладения пясък пред себе си и тя видя, че привидно безцелните му жестове са имали определена задача. С парче камък той начерта с бързи линии изображение.
— За да може един дракон да прелети между, той трябва да знае къде да отиде. И също и ти. — Той се ухили при вида на смаяното и вбесено нейно лице, когато тя го разбра. — Да, но зле премислените скокове могат да доведат до определени последици. Недобре визуализираните отправни точки често водят до оставане между. — Гласът му заглъхна зловещо и оскърбеният израз изчезна от лицето й. — Така че има определени отправни или разпознавателни точки, които задължително трябва да научат всички бъдещи ездачи. Това — той посочи първо към схемата и след това към истинския Звезден камък с неговите съпровождачи Скалата на Пръста и Скалата на Окото, на връх Бенден, — е първата отправна точка, която научава бъдещият ездач. Когато излетим нагоре, ще достигнеш на височина точно над Звездния камък, почти достатъчно, за да можеш да видиш дупката в Скалата на Окото. Запечатай тази картина ясно във вътрешното си зрение и я предай на Рамот. Тя винаги ще те доведе у дома.