Мнемет изстреля към Лесса мисълта, че тя трябва да си представи точно мястото, където иска да попадне, и да насочи Рамот да пристигне там.
Лесса го изпълни. В следващия миг ги обви ужасяващият, проникващ до костите студ и чернота на между. Преди тя или Рамот да усетят каквото и да било повече от хапещото докосване на студа и непроницаемия мрак, те бяха над Звездния камък.
Лесса изкрещя в пристъп на върховен триумф.
Това е толкова просто. Рамот изглеждаше изненадана.
Мнемет се появи встрани и малко по-ниско от тях.
Сега ще се върнеш по същия път при езерото, нареди той, и преди мисълта му да привърши, Рамот потегли.
Мнемет се появи заедно с тях над езерото, излъчвайки своя и на Ф’лар гняв. Не визуализира целта преди потеглянето. Не мисли, че първият успешен опит те прави безпогрешна. Нямаш представа за опасностите, присъщи на между. Никога не забравяй да си представиш точката на пристигане.
Лесса погледна надолу към Ф’лар. Въпреки разстоянието от два размаха на криле, тя различаваше бесния гняв по лицето му и почти усещаше как ядът искри от очите му. И през гнева проникваше ужасен, смучещ страх за нея, който й подействува по-силно от гнева. За сигурността на Лесса ли, помисли си тя горчиво, или за тази на Рамот?
Следвай ни, предаваше Мнемет с по-спокоен тон, освежавайки в паметта си двете отправни точки, които си научила. Тази сутрин ще прескачаме от и към тях, постепенно учейки други точки около Бенден.
И това и правеха. Летяха чак до Бенденското Хранилище, сгушено под предпланините над Бенденската долина. Върхът на Уейра се виждаше оттам далече в обедното небе. Лесса не забравяше всеки път да визуализира старателно детайлна представа.
Това беше толкова чудесно и удивително, колкото тя само се беше надявала, сподели Лесса с Рамот. Рамот отвърна: да, определено е за предпочитане пред времеемките методи, които трябва да използуват другите, но тя не смята за кой знае колко вълнуващо да прескача между Бенденския Уейр и Бенденското Хранилище и обратно. Това е скучно.
Те отново се срещнаха с Мнемет над Звездния камък. Бронзовият дракон изпрати на Лесса съобщението, че това е била един много успешен първи урок. Ще упражняват утре прескачане на по-големи разстояния.
Утре, мислеше си Лесса мрачно, ще се появи нещо неотложно, или пък нашият презает Водач на Уейра ще реши, че днешният урок е достатъчен, за да смята обещанието си за изпълнено, и това ще бъде всичко.
Имаше един скок, който тя можеше да направи между, откъдето и да било на Перн, и без да пропусне целта си.
Тя си представи за Рамот Руата, видяна като от височините над Хранилището… за да изпълни това изискване. За да бъде педантично точна, Лесса проектира и схемата на ямите за огнен камък. Преди Факс да я беше нападнал и след това тя да я беше манипулирала към упадък, Руата беше толкова красива просперираща долина. Тя предаде на Рамот да прескача между.
Студът беше страховит и сякаш продължи много удари на сърцето. Лесса вече беше започнала да се бои, че някак си ги е изгубила между, когато те внезапно се появиха с експлозия във въздуха над Хранилището. Изпълни я въодушевление. По дяволите Ф’лар и цялата му излишна предпазливост! С Рамот тя можеше да прескочи където пожелае! Ето я характерната структура на набраздените от огнените ями височини на Руата. Беше точно преди изгрев, Гръдният проход между Кром и Руата, черни конуси срещу просветляващото сиво небе. Тя забеляза между другото липсата на Червената Звезда, която напоследък блестеше в утринното небе. И, пак между другото, усети разлика във въздуха. Мразовит, да, но не зимен… въздухът съдържаше влажната прохлада на ранна пролет.
Изненадана, тя хвърли поглед надолу, учудвайки се да ли не е сбъркала по някакъв начин въпреки цялата си предпазливост. Но не, това беше Руатското Хранилище. Кулата, вътрешният двор, широкото авеню, водещо надолу към работилниците, бяха точно както трябваше да бъдат. Струйки дим от далечни камини подсказваха, че хората се готвят за деня.
Рамот улови тенора на несигурността й и започна да настоява за обяснение.
Това е Руата, отговори Лесса решително. Не може да бъде друго място. Обиколи височините. Ето виж, това са редиците ями, които ти показах…
Лесса зяпна. Внезапният студ в областта на стомаха парализира мускулите й.
Отдолу в бавно разпръскващия се предизгревен сумрак се виждаха фигурите на много мъже, прехвърлящи се през гребена на височините откъм хълмовете зад Руата, мъже, прокрадващи се тихо и незабележимо като престъпници.
Тя нареди на Рамот да се задържа колкото се може повече на едно място във въздуха, за да не привлече вниманието им нагоре. Драконицата се учуди, но се подчини.