Ф’лар премести погледа си нагоре към нея от Записите, които изучаваше. Той въздъхна и се облегна назад с протягане, от което костите му пропукаха.
— А някога мислех — каза Лесса с печален израз на изразителното си, тясно лице, — че тези безценни Записи ще съдържат събрани на едно място всички легенди за дракони и цялата човешка мъдрост. Или съм била подведена да го вярвам — добави тя остро.
Ф’лар прихна.
— Те ги съдържат, но трябва първо да ги разровиш.
Лесса смръщи нос.
— Пфу. Миришат, като че ли имаме тук… и единственото подходящо действие би било да ги погребем отново.
— Това е още едно нещо, което се надявам да намеря… старата консервираща техника, която опазва кожите от втвърдяване и вмирисване.
— Така или иначе е глупаво да използуваме кожи за записване. Трябва да има нещо по-добро. Станали сме, скъпи ми Водачо на Уейра, напълно закостенели.
Докато Ф’лар потвърждаваше с изръмжаване, че приема заяждането й, тя го гледаше нетърпеливо. Внезапно подскочи, подгонена от някое от бързотечните й настроения.
— Добре де, няма да го намериш. Няма да откриеш фактите, които търсиш. Защото знам какво всъщност търсиш, и то не е записано!
— Би ли обяснила какво имаш предвид?
— Време е да спрем да крием доста бруталната истина от самите себе си.
— Която е?
— Нашата неизречена вяра, че Червената Звезда е опасност, и че Нишките ще дойдат! Ние си изсмукахме това от пръстите, и след това се върнахме назад между времената към особено критични точки от нашите животи, и усилихме тази вяра в по-младите си личности. И за теб, това беше когато ти беше избран от съдбата — гласът й караше думата да звучи подигравателно — да станеш един ден Водач на Уейра.
— Възможно ли е — продължи тя презрително — нашият ултраконсервативен Р’гул да е бил прав? Че е нямало Нишки в течение на четиристотин години просто защото няма повече? И причината да нямаме вече толкова дракони да е, че драконите усещат, че вече не са необходими на Перн? Че ние сме и анахронизми, и паразити?
Ф’лар не знаеше колко дълго е седял, гледайки нагоре към горчивата гримаса на лицето й, или колко време му отне да намери отговори на бодливите й въпроси.
— Всичко е възможно, Стопанко на Уейра — чу се той да отговаря спокойно. — Включително малко вероятния факт едно единадесетгодишно дете, изплашено до смърт, да планира отмъщение срещу убиеца на семейството й и, въпреки нищожните си шансове, да успее.
Тя неволно пристъпи напред, смаяна от неочакваната му контраофанзива. Слушаше внимателно.
— Аз предпочитам да вярвам, — продължи той неумолимо, — че животът е нещо повече от отглеждане на дракони и участие в пролетните игри. Това не ми е достатъчно. И съм успявал да накарам другите да погледнат напред, оттатък личните си интереси и удобство. Давал съм им предназначение, дисциплина. Всеки един, и драконов ездач, и жител на Хранилище, печели от това.
Не търся в тези Записи подсигуровка. Търся твърди факти.
Мога да докажа, Стопанко на Уейра, че е имало Нишки. Мога да докажа, че е имало Интервали, през които Уейровете са западали. Мога да докажа, че ако виждаш Червената Звезда точно центрирана в Окото на Скалата в момента на зимното слънцестоене, Червената Звезда ще премине достатъчно близо до Перн, за да поръси Нишките. Тъй като мога да докажа тези факти, аз вярвам, че Перн е в опасност. Аз вярвам — не юношата отпреди петнадесет Оборота. Ф’лар, бронзовият ездач, Водачът на Уейра, вярва!
Той забеляза отразени в очите й мъгливи съмнения, но усещаше, че аргументите му започват да я убеждават.
— Ти се почувствува задължена да ми повярваш вече веднъж — продължи той с по-мек глас, — когато ти казах, че можеш да бъдеш Стопанка на Уейра. Ти ми повярва, и… — той посочи с жест пещерата наоколо, като символ на положение…
Тя се усмихна със слаба, лишена от хумор усмивка.
— Това беше така, защото никога не бях планирала какво ще живея живота си, след като Факс легне мъртъв в краката ми. Разбира се, чудесно е да бъдеш Впечатана с Рамот, но — тя леко се намръщи — въпреки всичко това вече не ми е достатъчно. Затова толкова исках да се науча да летя и…
— …и така започна този спор отначало — довърши вместо нея Ф’лар с иронична усмивка.
Той се наведе над масата предупредително.
— Вярвай заедно с мен, Лесса, докато не получиш повод да не ми вярваш. Уважавам твоите съмнения. В това да се съмняваш няма нищо лошо. Понякога то води до по-силна вяра. Но ми вярвай до пролетта. Ако Нишките не започнат да падат дотогава… — Той потрепера фаталистично.
Тя го изгледа един дълъг момент, след което наклони глава бавно в знак на съгласие.