Выбрать главу

Когато тя достигна отвора, Чашата на Уейра гъмжеше от летящи дракони, носещи се към високия отвор на Пещерата на Излюпването. Жители на Уейра, ездачи, жени, деца, всички крещящи от въодушевление, се лееха през дъното на Чашата към долния отвор на Пещерата.

Тя мярна Ф’лар как изскача през изхода, и изкрещя да я чака. Нямаше начин да я е чул през тупурдията.

Кипнала заради дългите стълбища, по които трябваше първо да се спусне, а след това да се изкачи отново на противоположния край на Чашата до Площадката на Излюпването, Лесса разбра, че тя, Стопанката на Уейра, ще бъде там последна.

Защо Рамот беше решила да държи в тайна снасянето на яйцата? Не беше ли тя достатъчно близка до своята другарка по Уейр, за да иска тя да бъде с нея?

Драконите знаят какво да правят, информира я спокойно Рамот.

Можеше да ми кажеш, простена Лесса, чувствувайки се много пренебрегната.

Значи, докато Ф’лар си мечтаеше непрекъснато за огромни люпила и три хиляди животни, това вбесяващо драконово чадо го осъществяваше!

Настроението на Лесса не се подобри особено от това, че трябваше да си припомни една друга забележка на Ф’лар — за състоянието на Площадката на Излюпването. В момента, в който влезе в обхващащата сякаш цялата планина пещера, тя усети топлината през подметките на сандалите си. Всички се бяха струпали в широк кръг около далечния край на пещерата. И всички пристъпваха от крак на крак. И, както Лесса бързо забеляза, това само намаляваше вероятността тя изобщо да види какво е направила Рамот.

— Пуснете ме да мина! — нареди тя безапелационно, потупвайки по гърбовете двама високи ездачи.

Те послушно й отвориха проход, и тя се промъкна, без да поглежда настрани към лицата на въодушевените жители на Уейра. Беше бясна: объркана, обидена и знаеше, че изглежда смешно, тъй като горещият пясък я принуждаваше да върви с подрипващо ситнене.

Изведнъж тя спря, изумена и зяпнала масата яйца, и забрави всякакви там баналности като например опарени крака.

Рамот се беше обвила около люпилото, и изглеждаше извънредно доволна от себе си. Тя непрекъснато местеше защищаващо крило над яйцата, откриваше ги и ги прикриваше, и беше трудно да се преброят.

Никой няма да ги открадне, глупаче, спри да се протягаш — посъветва я Лесса, опитвайки се да им хване броя.

Рамот покорно сви крилете си. За да облекчи майчината си тревожност обаче, тя разтърси глава над купчината петнисти, лъскави яйца, като оглеждаше пещерата наоколо. Раздвоеният й език се мяркаше напред-назад.

През пещерата премина огромна въздишка, подобна на повей на вятъра. Защото сега, когато крилете на Рамот вече не прикриваха гледката, се виждаше как сред петнистите яйца лежи блестящо златно яйце. Яйце на кралица!

— Яйце на кралица! — Викът се изтръгна едновременно от петдесетина гърла. Пещерата на Излюпването заехтя от поздравления, писъци, крясъци и викове на блаженство.

Някой улови Лесса и я завъртя наоколо в изблик на чувства. Целувка се лепна близо до устата й. Тя не можа отново да стъпи на краката си, преди да я прегърне здраво някой друг — вероятно това беше Манора — и след това да бъде потупвана и побутвана в многобройни поздравления, докато накрая не бе въвлечена в нещо като танц между това да избягва празнуващите и да облекчава растящия дискомфорт на стъпалата си.

Тя се промъкна между бушуващите веселяци, хукна през пещерата към Рамот и внезапно спря пред яйцата. Те сякаш пулсираха. Черупките им изглеждаха меки. Тя би се заклела, че бяха твърди в деня, когато Впечата Рамот. Искаше да докосне едно, за да се увери, но не смееше.

Може, увери я Рамот успокояващо и докосна нежно рамото й с език.

Яйцето беше меко на докосване и Лесса бързо отдръпна ръка, уплашена да не му навреди с нещо.

Топлината ще ги втвърди, каза Рамот.

— Рамот, толкова се гордея с теб! — въздъхна Лесса, гледайки с възхищение нагоре в големите очи, където искряха дъги от гордост. — Ти си най-чудесната кралица, която някога е съществувала. Вярвам, че ще напълниш с дракони всички Уейрове. Вярвам, че ще го направиш.

Рамот наклони глава царствено. След това започна да я движи наляво-надясно над яйцата, защитавайки ги от въображаема опасност. Внезапно започна да съска, надигна се от пясъка и размаха силно криле, след което отново се отпусна на земята, за да снесе още едно яйце.