— Тук във всеки случай има повече синове на занаятчии, отколкото на същински жители на Хранилищата — изръмжа Ф’нор.
— Няма да ми хареса, ако той започне да разпитва защо Нишките не са се появили — каза мрачно Лесса.
Ф’лар сви рамене.
— Ще се появят, когато му дойде времето. Бъди благодарна, че времето продължава да е студено. Ще съм загрижен ако то се затопли, а Нишките продължават да не падат. — Той се усмихна към Лесса като интимно напомняне за нейното обещание.
Ф’нор набързо прочисти гърлото си и се загледа настрани.
— Обаче — продължи Водачът на Уейра бързо — мога да направя нещо срещу останалите клевети.
И така, когато яйцата вече бяха готови да се излюпят, той наруши една друга стара традиция и изпрати ездачи да съберат бащите на младите кандидати от работилниците и Хранилищата.
Голямата Пещера на Излюпването изглеждаше почти пълна, когато хората от Хранилищата и от Уейра се скупчиха по скалните балкони над Площадката на Излюпването. Този път, забеляза Лесса, аурата на страха липсваше. Наистина, младите кандидати бяха напрегнати, но не и вцепенени от ужас от вида на клатещите се и разпукващи се яйца. Когато непохватните дракончета пристъпваха напред неловко — на Лесса й се струваше, че те умишлено оглеждат младите лица наоколо, сякаш избираха бъдещ другар — младежите или отстъпваха настрани, или нетърпеливо се приближаваха, когато някое мъркащо драконче правеше своя избор. Впечатването мина бързо и без инциденти. И скоро, твърде скоро според Лесса, триумфиращата процесия от спъващи се дракончета и горди нови ездачи се придвижи хаотично от Площадката на Впечатването към новите си жилища.
Младата кралица разтроши черупката си и безпогрешно тръгна към Килара, застанала уверено върху горещия пясък. Наблюдаващите животни ръмжаха одобрително.
— Всичко свърши прекалено бързо — каза същата вечер Лесса на Ф’лар с разочарован глас.
Той се разсмя снизходително, позволявайки си едно от редките си вечерни отпускания, след като още една стъпка беше минала както беше планирано. Хората от Хранилищата бяха отнесени у дома, изумени, смаяни и най-вече впечатлени от Уейра и от неговия Водач.
— Защото този път ти само гледаше — отбеляза той, отмятайки назад кичур от нейната коса. Пречеше му да вижда профила й. След което прихна отново.
— Ще забележиш, че Натон…
— Н’тон — поправи го тя.
— Добре, Н’тон. Впечата бронзов.
— Точно както ти предсказа. — Гласът й прозвуча малко рязко.
— И Килара е Стопанка на Уейра за Придит.
Лесса се въздържа от коментар и направи всичко възможно, за да игнорира смеха му.
— Чудя се кой ли от бронзовите ще лети с нея, — измърмори той меко.
— Най-добре ще е да е Т’боровият Орт — каза Лесса, опитвайки се да бъде сдържана.
Той й отвърна по единствения начин, достоен за мъдър мъж.
Лесса внезапно се събуди с главоболие. Погледът й беше замъглен, устата й — суха. За момент в ума й проблесна споменът за ужасен кошмар и бързо й се изплъзна. Тя отметна коси от лицето си и с изненада разбра, че е силно изпотена.
— Ф’лар? — повика го тя с неуверен глас. Очевидно беше станал рано.
— Ф’лар? — повика тя отново, този път по-силно.
Идва, информира я Мнемет. Лесса усети, че драконът тъкмо се приземява пред отвора. Тя докосна съзнанието на Рамот и откри, че и кралицата е била разтревожена от безформени, плашещи сънища. Драконицата се пробуди за момент и след това отново потъна в по-дълбок сън.
Смутена от неясните си страхове, Лесса стана и се облече, пропускайки банята за първи път откакто беше пристигнала в Уейра.
Викна през отвора надолу да изпратят закуска, след това сплете косата си с ловки пръсти, докато чакаше.
Подносът се появи на платформата на лифта точно в момента, когато Ф’лар влезе. Вървейки, той гледаше през рамо към Рамот.
— Какво я е налегнало?
— Усеща моите кошмари. Събудих се в студена пот.
— Ти спеше напълно спокойно, когато излязох да определя патрулите. Знаеш, при тази скорост, с която дракончетата растат, те вече са способни на ограничени полети. Те само ядат и спят, и това…
— …е от което драконите растат — довърши Лесса вместо него и отпи замислено от вдигащия пара горещ клах. — Смяташ да си особено предпазлив с процедурите по обучението им, нали?
— Имаш предвид, за да предотвратя неволен полет между времената ли? Определено да — увери я той. — Не бих искал подгонени от скуката млади ездачи да се появяват и изчезват тук-там безотговорно. — Той я изгледа дълго и остро.