— Нямам нужда да ми се напомня за Морета точно сега — избоботи Ф’лар, надвесен над картите. — Тя е могла да говори с всеки дракон в Уейровете.
— Но и аз мога да го правя! — протестира Лесса.
Бавно, като че ли не можеше да повярва на ушите си, Ф’лар се обърна с лице към нея.
— Какво каза току-що?
— Казах, че мога да разговарям с всеки дракон в Уейра.
Втренчен в нея, мигащ в пълно объркване, Ф’лар се отпусна на плота на масата.
— От колко време — успя да изрече той — притежаваш тази способност?
Нещо в тона и в маниерите му накара Лесса да се изчерви и да започне да заеква като сбъркал млад ездач.
— Аз… Аз винаги съм можела да го правя. Като се започне с уер-пазача на Руата. — Тя посочи неволно на запад към Руата. — Разговарях и с Мнемет в Руата. И… когато дойдох тук, можех… — Гласът й пресекна под обвинителния поглед в студените, неподвижни очи на Ф’лар. Обвинителен, и дори по-лошо — подигравателен.
— Мислех, че си се съгласила да ми вярваш и да ми помагаш.
— Наистина съжалявам, Ф’лар. Никога не ми е хрумвало, че това може да бъде от каквато и да е полза за когото и да било, но…
Ф’лар внезапно скочи на крака. Очите му блестяха от раздразнение.
— Нещото, което никога не можах да измисля беше как да насочвам ятата и да поддържам контакта им с Уейра по време на атака, как да им изпращам подкрепления и огнен камък когато им е нужно. А ти… ти просто си си седяла тук, криейки злобно…
— НЕ СЪМ злобна! — изпищя тя в лицето му. — Казах, че съжалявам. Наистина. Но ти имаш гадния, нафукан навик да не приемаш други да ти се бъркат. Откъде да знам, че и ти не можеш да вършиш същото? Ти си Ф’лар, Водачът на Уейра, може да можеш всичко. Само че си също толкова лош, както и Р’гул, защото никога не ми казваш и половината от нещата, които ми е нужно да зная…
Ф’лар се пресегна и я заразтърсва, докато сърдитият й глас не секна.
— Достатъчно. Не можем повече да си губим времето, карайки се като деца. — След това очите му внезапно се разшириха и устата зяпна. — Изгубено време? Това е то.
— Ще прескачаме между времена? — пое дъх Лесса.
— Между времена!
Ф’нор беше напълно объркан.
— За какво говорите вие двамата?
— Нишките са започнали да падат по изгрев слънце над Нерат — каза Ф’нор. Очите му пламтяха, стойката му беше решителна.
Ф’нор усети, че стомахът му се свива от тази вест. По изгрев над Нерат? Значи джунглите ще бъдат унищожени. Той усещаше как при мисълта за опасността в тялото му потича поток от адреналин.
— Така че ние отиваме там назад, между времената, за да бъдем там когато Нишките са започнали да падат, преди два часа. Ф’нор, драконите могат да отидат не само където ние им посочим, но и когато.
— Къде? Кога? — повтори Ф’нор, объркан. — Това може да бъде опасно.
— Да, но днес то ще спаси Нерат. Сега, Лесса, — разтърси я Ф’лар отново, този път от гордост и вълнение, — вдигни всички дракони, млади, стари, всички, които могат да летят. Предай им да се натоварят до край с торби огнен камък. Не зная дали можеш да говориш с тях през времето…
— Сънят ми тази сутрин…
— Може би. Но веднага събуди Уейра. — Той се обърна към Ф’нор. — Ако Нишките падат… ако са падали над Нерат сутринта, те точно сега ще падат над Иста и Керун., защото те са в тази времева схема. Вземи две ята към Керун. Събуди всички от равнината. Прати ги да запалят огньовете в ямите за огнен камък. Вземи няколко млади ездачи с теб и ги изпрати към Иген и Иста. Тези Хранилища не са в такава непосредствена опасност като Керун. Ще те подкрепя веднага, щом мога. И… накарай Кант да поддържа връзка с Лесса.
Ф’лар тупна брат си по рамото и го изпрати да действува. Кафявият ездач беше твърде свикнал да се подчинява, за да спори.
— Мнемет казва, че Р’гул е дежурен офицер и иска да знае… — започна Лесса.
— Хайде, момиче! — каза Ф’лар. Очите му блестяха от задоволство. Той грабна картите си и я избута нагоре по стълбите.
Те пристигнаха в пещерата точно в момента, когато влязоха Р’гул и Т’сум. Р’гул мърмореше нещо относно тази необичайна тревога.
— Хат ми предаде да рапортувам — оплака се той. — Щом и собственият ми дракон…
— Р’гул, Т’сум, вдигнете ятата си. Натоварете ги с толкова огнен камък, колкото могат да носят, и ги стройте над Звездния камък. Ще дойда до няколко минути. Отиваме в Нерат по изгрев.
— Нерат? Аз съм дежурен офицер, не патрул…
— Това не е патрул — прекъсна го Ф’лар.
— Но, сър, — намеси се Т’сум с изумени очи, — изгревът над Нерат беше преди два часа, също като нашия.
— Именно тогава и ще отидем, кафяви ездачи. Оказа се, че драконите могат да пътуват между не само различни места, но и различни времена. Нишките се падали по изгрев над Нерат. Ние отиваме назад, между времената, да ги изгорим в небето.