Лесса се насили да привърши с Мунт, преди да потърси бронзовия дракон и неговия ездач. Когато ги намери, тя видя как Килара маже мехлем на бузата и рамото на Ф’лар. Тя решително се приближаваше към тази двойка, газейки по пясъка, когато до нея достигна острата молба на Кант. Главата на Мнемет се отметна назад — той също беше уловил мисълта на кафявия.
— Ф’лар, Кант казва, че имат нужда от помощ — извика Лесса. След това дори не забеляза, че Килара се измъкна настрани в заетата тълпа.
Ф’лар не беше ранен тежко. Тя се увери старателно в това. Килара вече беше обработила проклетите изгаряния, които обаче изглеждаха плитки. Някой му беше намерил друг кожух, за да замени парцалите от опърления от Нишката. Той се намръщи. Лицето му се изкриви от болката при раздвижването на ранената буза. След това набързо отпи малко клах.
Мнемет, колко са останали боеспособни? Не, няма нужда, просто им предай да излитат с пълен товар огнен камък.
— Добре ли си? — запита го Лесса, опитвайки се да задържи ръката му. Той не можеше просто да тръгне ей така, нали?
Той се усмихна уморено към нея, притисна празната паничка в ръцете й и и бързо ги стисна пътем. След това се покатери на шията на Мнемет. Някой му подаде тежък товар торби.
Сини, зелени, кафяви и бронзови дракони се издигнаха от Чашата на Уейра, подреждайки се бързо. След миг малко повече от шестдесет дракона планираха над Уейра, там, където само преди няколко минути имаше осемдесет.
Толкова малко дракони. Толкова малко ездачи. Как можеха да се справят с толкова тежка задача?
Кант предаде, че Ф’нор има нужда от още огнен камък.
Тя се огледа тревожно. Още не се беше върнал никой от изпратените като вестоносци млади ездачи. Зад нея печално промърка дракон и тя се обърна, но това беше само младата Придит, препъваща се в посока площадката за хранене, побутвайки игриво Килара, докато двете вървяха заедно. Единствените други дракони бяха ранени, или… погледът й падна върху стария С’ган, излизащ от помещенията на младите ездачи.
— С’ган, можете ли да занесете с Тагат още огнен камък на Ф’нор при Керун?
— Разбира се — увери я старият син ездач. Той изпъчи гърди и очите му проблеснаха гордо. Тя не беше мислила да го изпраща където и да е, но той беше проживял живота си, подготвяйки се за тази опасност. Не биваше да бъде лишаван от шанс.
Тя се усмихна одобрително на готовността му, докато те товареха тежките торби на шията на Тагат. Старият син дракон изпръхтя и направи няколко танцови стъпки, като че ли те двамата отново бяха млади и силни. Тя им предаде отправната точка, която Кант беше визуализирал за нея. След това ги изпрати с поглед, докато не изчезнаха над Звездния камък.
Не е честно. Цялото удоволствие е само за тях, каза Рамот свадливо. Лесса я забеляза да се пече на слънце на скалната площадка пред леговището, изтупвайки огромните си криле.
— Сдъвчеш ли огнен камък, веднага ставаш равна на глупавите зелени — каза Лесса остро на другарката си по Уейр. Тя беше вътрешно учудена от раздразненото оплакване на кралицата.
След това Лесса обиколи ранените. Грациозната зелена красавица на Б’фол виеше и подмяташе глава, неспособна да свие крилото си, което беше простъргано до оголване на хрущяла. Тя щеше да бъде вън от строя няколко седмици, но това беше най-тежката рана сред драконите. Лесса бързо отклони поглед от болката в загрижените очи на Б’фол.
Докато обикаляше, тя забеляза, че ранените мъже са повече от ранените животни. Двама от ятото на Р’гул бяха получили сериозни травми на главата. Един можеше напълно да изгуби окото си. Манора му беше дала наркотична течност до упояване. Ръката на друг беше изгорена до костта. Въпреки че повечето от раните бяха дребни, общият им брой стресна Лесса. Колко ли още щяха да бъдат осакатени над Керун?
От сто седемдесет и два дракона петнадесет бяха извън строя, някои обаче само за ден или два.
Внезапно на Лесса й хрумна една идея. Ако Н’тон наистина беше яздил Кант, може би той би могъл да язди по време на следващата атака животното на някой ранен ездач, тъй като ранените ездачи бяха повече от ранените дракони. Ф’лар нарушаваше традициите, както му хрумнеше. Ето още една, която трябваше да бъде пренебрегната — ако драконът се съгласи.
Като се има предвид, че Н’тон не беше единственият млад ездач, способен да се прехвърли на друг дракон, колко полезна би била подобна гъвкавост в рамките на по-дълго време! Ф’лар беше казал, че нападенията отначало няма да бъдат толкова чести, тъй като Червената Звезда едва започва дългото си петдесет оборота циклично Преминаване над Перн. Колко често означаваше „често“? Той знаеше, но го нямаше тук.