Той прекъсна оплакването й с рязък жест.
— Те ще си свършат своята работа докрай — увери я. — Свиквам утре пълен Съвет, заедно с всички Господари на Хранилища и Водачи на Гилдии. Но не е достатъчно само да се маркира къде са паднали Нишките. Как можеш да унищожиш някоя от тях, ако се е заровила дълбоко под повърхността? Драконовият огън върши работа във въздуха и на повърхността, но не и на три фута дълбочина.
— Ох, не съм мислил за това. Но огнените ями…
— …ги има само по височините и около жилищата на хора, но не и по поречието на Керун и в зелените джунгли на Нерат.
Това съображение наистина беше неприятно. Тя изхихика печално.
— Беше твърде късогледо от моя страна да мисля, че нашите дракони са достатъчни на бедния Перн, за да се разправи с Нишките. Но все пак… — тя сви рамене изразително.
— Има и други методи, — каза Ф’лар, — или поне е имало. Трябва да е имало. Често попадам на споменаването, че Хранилищата са организирали наземни групи и че те са били въоръжени с огън. Никога обаче не се споменава какъв точно, толкова добре е било известно. — Той вдигна ръце в знак на отвращение и седна тежко на скамейката. — Дори петстотин дракона не биха могли да изгорят всички Нишки, които паднаха днес. Но въпреки всичко те са успявали да поддържат Перн чист от Нишките.
— Перн да, но не беше ли изгубен Южният континент? Или целият Перн им е бил твърде много?
— Никой не се е грижил за Южния континент в течение на стотици хиляди Обороти — отсече Ф’лар.
— Той съществува на картите — напомни му Лесса.
Той изхъмка с отвращение към Записите, разбутвайки пазещите тайните си купчини по дългата маса.
— Някъде трябва да има отговор. Някъде тук.
В гласа му имаше нотка на отчаяние, намек за това, че той обвиняваше себе си, че не е открил тези убягващи факти.
— Половината от тези неща не биха могли да бъдат прочетени дори от човека, който ги е написал — остро каза Лесса. — Освен това, именно твоите собствени идеи досега са ни помагали най-много. Ти състави времевите таблици, и виж колко полезни се оказаха те сега.
— Пак ли ставам твърде закостенял, а? — запита той. В ъгълчето на устата му играеше полуусмивка.
— Без съмнение — увери го тя с повече убеденост, отколкото изпитваше. — И двамата знаем, че Записите са пълни с най-невероятни пропуски.
— Добре казано, Лесса. Тогава нека забравим тези лъжливи и остарели концепции и измислим наши собствени решения. Първо, имаме нужда от повече дракони. Второ, имаме нужда от тях веднага. Трето, имаме нужда от нещо също толкова ефективно като огнедишащ дракон, което да унищожава заровилите се Нишки.
— Четвърто, имаме нужда от сън, иначе няма да можем да мислим за каквото и да било — добави тя с обичайната си рязкост.
Ф’лар се разсмя и я прегърна.
— Само това ти е в ума, нали? — пошегува се той, докато ръцете му я галеха жадно.
Тя безуспешно се опита да го отблъсне и да се измъкне. Беше забележително любвеобилен за ранен и уморен мъж. Едно наум по отношение на Килара. Представи си презумпцията на тази жена, докато е превързвала раните му.
— В списъка на отговорностите ми като Стопанка на Уейра влиза грижата за теб като Водач на Уейра.
— Но прекарваш времето си със сини ездачи и ме оставяш на нежните грижи на Килара.
— Нямаш вид на човек, който се оплаква от това.
Ф’лар отметна назад глава и прихна.
— Да отворя ли Форт Уейр и да изпратя Килара там? — иронизира я той.
— Бих искала Килара да е на Обороти път оттук! — изсъска Лесса, раздразнена до мозъка на костите си.
Челюстта на Ф’лар увисна и очите му се разшириха. Той скочи на крака с изумен вик:
— Ти го каза!
— Какво съм казала?
— На Обороти оттук! Това е то. Ще изпратим Килара назад, между времената, заедно с нейната кралица и новите ездачи. — Ф’лар въодушевено крачеше из стаята, докато Лесса се опитваше да проследи мисълта му. — Не, най-добре да се изпрати с тях и поне един от по-старите бронзови. Също и Ф’нор… Не, бих искал Ф’нор да е на моите услуги. Дискретно, разбира се…
— Да изпратиш Килара назад… къде? Кога? — прекъсна го Лесса.
— Добър въпрос. — Ф’лар измъкна една от вездесъщите карти. — Много добър въпрос. Къде бихме могли да ги изпратим, без да причиним аномалия, като ги намерим в един от другите Уейрове? Високите склонове са отдалечени. Не, ние намерихме там пепел от огньове, знаеш, още топла, без никаква информация за това кой и защо ги е запалил. И ако ги бяхме изпратили назад, те щяха да са готови за днес, а те не бяха. Също те не могат да бъдат на две места едновременно… — Той разтърси глава, объркан от парадоксите.