Выбрать главу

Литол се надигна, изпъчи рамене, обръщайки се към двамата драконови ездачи. Изражението му беше отмъстително, гласът му — нисък и напрегнат.

— Убийте този тиран, драконови ездачи, за доброто и сигурността на Перн. На Уейра. На кралицата. Той само изчаква своето време. Той насажда недоволство сред останалите Господари. Той… — В смеха на Литол се появи истерична нотка. — Той си въобразява, че е равен на драконовите ездачи.

— Та няма ли тогава кандидатки в това Хранилище? — каза Ф’лар. Тонът му беше достатъчно остър, за да прекъсне заетостта на другия с любопитната му теория.

Литол изгледа бронзовия ездач.

— Че не го ли казах вече? Най-добрите или бяха погубени от Факс, или бяха изпратени надалеч. Това, което остана, е нищо. Абсолютно нищо. Слабоумни, необразовени, глупави, плоски. Вече познаваме това покрай Йора. Тя… — Той преглътна следващите си думи. Разтърси глава, почесвайки се по лицето, за да отслаби гнева и отчаянието.

— В другите Хранилища?

Литол разтърси глава и тъжно смръщи вежди. — Същото. Или измряли, или избягали.

— А Руатското Хранилище?

Литол спря да клати глава и погледна остро Ф’лар. Устните му се извиха в замислена усмивка. Той се разсмя безрадостно.

— Смяташ, че ще намериш някоя Торени или Морета, скрита в Руатското Хранилище в тези времена? Е, добре, бронзов ездачо, всички от Руатския род са мъртви. Остриетата на Факс нямаха милост този ден. Той знаеше, че са истина песните на менестрелите, че Господарите на Руата не са знаели граница в гостоприемството си към драконовите ездачи, и че руатийците са различен род. Знаеш, в тази род е имало — гласът на Литол се сниши до нечут шепот — изгнаници от Уейровете като мен.

Ф’лар кимна тежко. Не му се искаше да лишава човека от мъничкото опора за неговото самочувствие.

— Не. Твърде, твърде малко е останало в Руатската долина. — Литол се изсмя меко. — Факс получава от това Хранилище единствено неприятности. — Този спомен върна Литол към подобие на нормално поведение, и лицето му се отпусна в по-весело изражение. — Ние от това Хранилище сме най-добрите тъкачи в цял Перн. И нашите ковачници произвеждат най-добре закаленото оръжие. Очите му пробляснаха с гордост от обществото, към което се беше присъединил. — Новобранците от Руата често умират от мистериозни болести или при инциденти. И жените, които Факс вземаше… — Смехът му беше зъл. — Носят се слухове, че е бил импотентен месеци след това.

Активният ум на Ф’лар се хвърли към странен извод.

— Няма ли останали живи от Руатския род?

— Нито един!

— А семейства от Хранилището, които да носят кръв от Уейровете?

Литол се намръщи и погледна с учудване към Ф’лар. Почеса замислено белязаната страна на лицето си.

— Имаше — потвърди той бавно. — Имаше. Но се съмнявам дали са останали живи. — Той се замисли за миг-два, след това поклати глава със съчувствие. — Съпротивата на нашествието беше яростна, до смърт. В Хранилището Факс обезглави и жените, и децата. И затвори или екзекутира всички, за които знаеше, че са носели оръжие в Руата.

Ф’лар сви рамене. Идеята така или иначе беше само една възможност. При толкова тежки репресии Факс сигурно беше елиминирал не само съпротивата, но и най-добрите занаятчии. Това обясняваше лошото качество на продуктите от Руата и положението на тъкачите от Високите склонове като най-добрите в занаята си.

— Бих искал да имам по-добри новини за вас, драконови ездачи — промърмори Литол.

— Няма значение — увери го Ф’лар и посегна да отдръпне завесата на изхода.

Литол бързо го настигна. В гласа му имаше предупредителни нотки.

— Вслушайте се в това, което ви казвам за амбициите на Факс! Принудете Р’гул, или там който е Водач на Уейра в момента, да постави наблюдение над Високите склонове.

— Известен ли е на Факс начинът ти на мислене?

Привичната остра мъка прекоси лицето на Литол. Той преглътна нервно и отговори с равен глас:

— Това не би имало значение, ако Господарят на Високите склонове реши, но гилдията ми ме пази от наказания. Тук съм на сигурно място. Той е зависим от резултатите от нашата индустрия. — Той изсъска подигравателно. — Аз съм най-добрият тъкач на бойни сцени. В интерес на истината, — прибави, присвивайки една вежда шеговито, — драконите вече не се изобразяват на платното като другари на героите. Разбира се, вие сте забелязали колко много зеленина има?

Гримасата на Ф’лар отрази отвращението му.

— Това не е всичко, което сме забелязали. Но Факс спазва другите традиции…