Ф’лар едва успя да прикрие удивлението, което изпита при демонстрацията на нежелание на Ф’нор. Килара изпробваше чара си с всеки ездач, и тъй като Ф’нор не се беше оказал лесен за съблазняване, тя беше решила да успее при него.
— Надявам се, че два бронзови са достатъчно. Придит може да има свои собствени намерения когато дойде време за брачен полет.
— Няма как да се превърне кафяв дракон в бронзов! — възкликна Ф’нор с такова объркване, че Ф’лар повече не можеше да се сдържи.
— О, я стига! — Това прекъсна смеха на Лесса.
— Ама че двойка сте и вие! — изсъска Ф’лар, ставайки прав. — Ако ще тръгваме на юг, Стопанко на Уейра, по-добре да се стягаме. Особено ако е нужно да се даде на този хилещ се маниак шанса да се успокои преди да се съберат сериозните Господари. Отивам да взема провизии от Манора. Е, Лесса? Тръгваш ли с мен?
Приглушавайки смеха си, Лесса грабна кожената си дреха на ездач и го последва. Приключението поне започваше добре.
Носейки кана клах и чаша, Ф’лар се върна в Стаята на Съвета, чудейки се дали да каже на Господарите и на Водачите на гилдии за южната си идея или не. Способността на драконите да летят между различните времена така лесно, както и между различните места, още не беше широко известна. Господарите можеха да не разберат, че тя е била използувана предишния ден, за да бъдат изпреварени Нишките. Ако Ф’лар можеше да се увери по някакъв начин, че проектът му щеше да успее, това щеше да добави оптимистична нотка при срещата.
Нека картите с местата и времената на атаките на Нишките да се виждат добре, за успокояване на Господарите.
Посетителите не го накараха да чака дълго. Нито пък всички от тях можеха да прикрият страха и шока, които бяха изпитали сега, когато Нишките отново се спускаха от Червената Звезда, за да заплашат всичко живо на Перн. Срещата се очертаваше да бъде трудна, призна намусено Ф’лар. За момент изпита желание, което подтисна бързо, да беше отишъл с Ф’нор и Лесса да разучава Южния континент. Вместо това обаче той се наведе с демонстративно прилежание над картите пред него.
Скоро вече се очакваха още само двама, Мерон от Набол (когото той би предпочел да не кани, защото този човек обичаше да създава проблеми) и Литол от Руата. Ф’лар беше изпратил да повикат Литол последен, защото не искаше Лесса да го среща. Тя все още беше прекалено — и според него глупаво — чувствителна на тази тема, защото й се беше наложило да се откаже от правото си над Руатското Хранилище в полза на следсмъртния син на Гема. Литол, като Надзирател на Руата, трябваше да бъде на тази среща. Той беше също така и бивш драконов ездач, и завръщането му в Уейра щеше да бъде достатъчно болезнено и без Лесса да прибавя в чашата своята неприязън. Литол, с изключение на младия Ларад от Телгар, беше най-ценният съюзник на Уейра.
Пристигна С’лел. Една крачка след него вървеше Мерон. Беше бесен от тази покана, личеше си по походката, по погледа и по злобната му поза. Но той беше не по-малко любопитен, отколкото изобретателен. Кимна само на Ларад измежду всички Господари и седна на оставеното свободно за него място вляво от това на Ларад. Поведението на Мерон правеше очевиден факта, че това място беше прекалено близко до мястото на Ф’лар и че би могло да бъде с половин стая по-далече.
Водачът на Уейра прие поздрава на С’лел и му посочи да седне. Ф’лар беше обмислил внимателно как да подреди гостите в Стаята на Съвета, разреждайки ги между бронзови и кафяви ездачи. В иначе голямата пещера вече беше трудно да се придвижи човек, но беше трудно и да се измъкнат мечове, ако настроението се нагорещи.
Внезапно събралите се изшъткаха, и когато Ф’лар погледна към входа, видя как там беше спрял набитият и намусен бивш драконов ездач от Руата. Той бавно и почтително отдаде чест на Водача на Уейра. Ф’лар отвърна на поздрава и забеляза, че тикът на лявата буза на Литол е станал почти непрекъснат.
Очите на Литол, потъмнели от болка и вътрешно неспокойство, обиколиха стаята. Той кимна на ездачите от бившето му крило, на Ларад и на Зург, водача на някогашната му Гилдия на тъкачите. Местейки с труд краката си, той отиде до останалото празно място, промърморвайки привет към седящия отляво Т’сум.
Ф’лар стана.
— Благодаря ви за вашето пристигане, уважаеми Господари и Водачи на Гилдии. Нишките отново се появиха. Първата атака беше посрещната и унищожена във въздуха. Господарю Винсет — загриженият господар на Нерат погледна към него стреснато — изпратили сме патрул в нисък полет над джунглите, за да се увери, че няма заровили се Нишки.