Винсет преглътна нервно. Лицето му потъмня при мисълта какво могат да направят Нишките от тази плодородна, зелена област.
— Ще имаме нужда от твоите най-добри водачи в джунглата, за да помогнат…
— Да помогнат? Но нали казваш… че Нишките са били изгорени още във въздуха?
— Няма смисъл да се пропуска и най-малката вероятност — отговори Ф’лар, внушавайки, че патрулът е само форма на предпазливост вместо необходимостта, която той всъщност беше.
Винсет преглътна, оглеждайки тревожно стаята за признаци на симпатия, но не срещна такива. Всеки знаеше, че скоро ще бъде в неговото положение.
— Патрули ще минат също над Керун и над Иген — Ф’лар погледна първо към Господаря Корман, след това към Господаря Бангер, които кимнаха тежко. — Нека също така да ви успокоя, че в течение на следващите три дни и четири часа няма да има повече атаки. — Ф’лар тупна с ръка по съответната карта. — Нишките ще започнат да падат приблизително тук над Телгар, ще продължат на запад през най-южните части на Кром, които са планински, и след това през Руата и южният край на Набол.
— И откъде си толкова уверен в това?
Ф’лар разпозна подигравателния глас на Мерон от Набол.
— Нишките не падат като засяти от пиян фермер, Господарю Мерон — отговори Ф’лар. — Те падат в точно определен порядък. Атаките траят точно по шест часа. Интервалите между атаките ще намаляват през следващите няколко Оборота с приближаването на Червената Звезда. След това в течение на около четиридесет Оборота, докато Червената Звезда преминава зад и около нас, атаките ще са на четиринадесет часа, прекосявайки континентите по определен начин.
— Ти си мислиш така — изсъска Мерон, и наоколо се чу тихо мърморене в знак на съгласие.
— Така казват Обучаващите Балади — намеси се Ларад твърдо.
Мерон хвърли злобен поглед на господаря на Телгар и продължи:
— Спомням си едно друго от твоите предсказания, че Нишките било трябвало да започнат да падат точно след Слънцестоенето.
— Което и стана — прекъсна го Ф’лар. — Като черен прах над северните Хранилища. Би трябвало да благодарим на щастливата ни звезда за отсрочката, която ни беше дадена, понеже този Оборот имаше необичайно дълга и студена зима.
— Прах? — запита Несел от Кром. — Този прах са били Нишки? — Той беше роднина на Факс и под влиянието на Мерон; възрастен човек, който беше научил няколко урока от кървавите начини на действие на агресивния си сродник, но не беше имал хитростта да подобни или да промени наученото. — Моето Хранилище още се изтупва от него. Опасен ли е?
Ф’лар поклати глава съчувствено.
— От колко време черният прах пада над Хранилището ти? Седмици? Причинил ли е някаква вреда до момента?
Несел смръщи лице.
— Интересуват ме твоите карти, Водачо но Уейра — каза спокойно Ларад. — Ще ни дадат ли те точна справка колко често трябва да очакваме падане на Нишки над нашите Хранилища?
— Да. Също можете да имате предвид, че драконовите ездачи ще пристигат малко преди да започне падането — продължи Ф’лар. Ще са нужни обаче и някои допълнителни мерки от ваша страна, и именно затова свиквам този Съвет.
— Чакай малко — изръмжа Корман от Керун. — Искам едно копие на тези твои красиви карти за своя употреба. Искам да знам какво означават тези ивици и вълнисти линии. Искам…
— Разбира се, ще имаш свои собствени времеви таблици. Смятам да възложа на менестрела Робинтън — Ф’лар кимна с уважение към споменатия водач на Гилдия — да поеме грижата за копирането и да се погрижи всеки да разбира как се определя времето по тях.
Робинтън, висок и костелив мъж с набраздено и сиво като олово лице, се поклони дълбоко. По широките му устни пробяга лека усмивка при вида на пълните с надежда погледи, отправени към него от Господарите на Хранилищата. Неговите умения, подобно на тези на драконовите ездачи, бяха станали напоследък обект на много подигравки и тази нова почит го зарадва. Той имаше набито око за странното, и остро въображение. Положението, в което се беше оказал съмняващият се Перн, беше твърде иронично, за да не докосне вътрешното му чувство за справедливост. Сега той изрази радостта си чрез дълбок поклон и вежлива фраза.
— Наистина всички трябва да следят майстора. — Гласът му беше дълбок, думите — ясно артикулирани, без дори помен от провинциалното им замазване.
Ф’лар, който се готвеше да заговори отново, погледна остро към Робинтън, когато усети двойния смисъл на това едно изречение. Ларад също се извъртя към водача на менестрелите и бързо се изкашля.
— Трябва да имаме наши карти — намеси се той, изпреварвайки Мерон, който беше отворил уста, за да заговори. — Ще са ни нужни драконови ездачи, когато Нишките започнат да падат. Какви са тези допълнителни мерки? И защо са необходими?