Стаята на Съвета беше изпълнена с напрежение и изумено разбиране, докато не стана да говори Зург, водачът на Тъкачите.
— И моята гилдия има какво да предложи… иначе не би било честно, след като имаме работа с тъкане всеки един ден от нашия живот… и уважаваме древните методи. — Гласът на Зург беше слаб и сух, и очите му в дълбоките си, набраздени гнезда, непрекъснато прескачаха от едно лице на друго.
— В Руатското Хранилище видях веднъж на една стена… къде ли е тази драперия сега, никой не знае. — Той погледна лукаво към Мерон от Набол, след това към Барген от Високите склонове, който беше се преборил там за титлата на Факс. — Беше стара като рода на драконите и показваше, освен всичко друго, вървящ човек, носещ на гръб някаква странна раница. Той държеше в ръка странен, дълъг колкото меч предмет, от който излизаха езици огън… великолепно втъкани с оранжевочервен цвят, който вече не познаваме… насочени към земята. Над него, разбира се, имаше плътно ято от дракони, повечето бронзови… и този истински драконово бронзов оттенък също сме го забравили… Така че помня това произведение по-скоро с това, което вече сме изгубили, отколкото с това какво изобразяваше то.
— Хвъргачка на огън? — пробоботи ковачът. — Хвъргачка на огън? — повтори той с отслабващ глас. — Хвъргачка на огън, — мърмореше той замислено. Веждите му бяха свити в титанично усилие. — Хвъргачка за какъв огън? Трябва да се обмисли. — Той наведе глава и престана да говори, толкова увлечен от обмислянето си, че престана да се интересува от дискусията.
— Да, добри ми Зург, всяка от професиите е имала много трикове, изгубени през отминалите векове — коментира иронично Ф’лар. Ако искаме да продължим да живеем, това познание трябва да бъде съживено… и то бързо. Особено бих се радвал да открием драперията, за която говори Майстор Зург.
Ф’лар изгледа многозначително тези Господари, които се бяха карали за седемте Хранилища на Факс след смъртта му.
— Тя може да ви компенсира всичко, което губите с лишаването си от нея. Предлагам тя да се появи в Руата. Или в залите на работилниците на Зург или Фандарел. Което е най-удобно.
Дочу се известно шумолене на раздвижени крака, но никой не потвърди, че я притежава.
— След това би могла да бъде върната на сина на Факс, който сега е Господар на Руата. — добави Ф’лар, донякъде удивен от тази си великодушна справедливост.
Литол късо изпръхтя и огледа стаята. Ф’лар предполагаше, че той е удивен, и изпитваше известно съжаление за осиротелия Иаксом, отглеждан от толкова мрачен, макар и честен надзирател.
— Ако ни разрешите, Господарю Водач на Уейра, — намеси се Робинтън, — ние можем всички да спечелим, което се доказва и от вашите карти, ако се поразровим в собствените си Записи. — Той внезапно се усмихна с неочаквано загрижена усмивка. — Забелязвам, че съм позагубил почитта на хората, тъй като ние, Менестрелите, сме позабравили непопулярните балади и сме неглижирали някои от по-дългите Обучаващи Балади и Саги… поради липса на слушатели, а понякога и заради желанието ни да си опазим гърбовете.
Ф’лар приглуши смеха си с кашляне. Този човек беше гений.
— Трябва да видя тази Руатска драперия — избоботи внезапно Фандарел.
— Сигурен съм, че тя много скоро ще бъде в ръцете ти — увери го Ф’лар с повече убеденост, отколкото изпитваше в момента. — Уважаеми Господари, имаме много неща за правене. Сега, след като вече разбирате какво имаме срещу себе си, оставям във вашите ръце като водачи на отделните Хранилища и гилдии да организирате хората си по най-добрия начин. Водачи на Гилдии, насочете най-добрите си умове към решаването на нашите проблеми, прегледайте всички записи, които може да се окажат полезни за делото ни. Господари на Телгар, Кром, Руата и Набол, ще бъда с вас след три дни. Нерат, Керун и Иген, на ваше разположение съм, ако имате нужда от помощ за унищожаването на заровили се Нишки във вашите владения. Докато още имаме тук на разположение водача на Миньорите, кажете му своите нужди. Как е твоята гилдия?
— Радваме се, че търговията ни върви така добре — изкряка водачът на Миньорите.