Едва тогава Ф’лар забеляза как Ф’нор обикаля в сенките на прохода, опитвайки се да привлече погледа му. Кафявият ездач беше ухилен до уши, и отдалече си личеше, че бъка от новини.
Ф’лар се учуди как те са могли да се върнат толкова бързо от Южния континент, след това забеляза, че Ф’нор (отново) е почернял. Кимна леко с глава, подсказвайки на Ф’нор да отиде в спалните помещения и да изчака.
— Господари и Водачи на Гилдии, ще имате по един млад ездач на разположение за пренасяне на съобщения и за транспорт. А сега приятна сутрин.
Той излезе от Стаята на Съвета, претича по прохода нагоре към леговището на кралицата и се мушна между все още люлеещите се завеси, заварвайки Ф’нор да си налива чаша вино.
— Успяхме! — изкрещя Ф’нор, когато Водачът на Уейра влезе. — И не мога да схвана как успя да разбереш, че трябва да изпратиш точно тридесет и двама кандидати! Мислех, че обиждаш нашата благородна Придит. Но за четири дни тя снесе точно тридесет и две яйца. Всичко, което можах да направя, беше да се удържа да не поема насам, докато не се появи и последното яйце.
Ф’лар отвърна със сърдечен поздрав, облекчен от мисълта, че това вървящо на зле предприятие ще донесе поне тази полза. Сега всичко, което трябваше да направи той, беше да определи колко дълго е бил Ф’нор на юг преди неговата спешна визита тази нощ. Защото по усмихнатото и добре загоряло лице на Ф’нор липсваха следи на загриженост или изтощение.
— Няма ли яйце на кралица? — попита с надежда Ф’лар. С тридесет и две при първия експеримент те може би можеха да изпратят назад втора кралица и да пробват отново.
Лицето на Ф’нор се удължи.
— Не, въпреки че бях сигурен, че ще има. Но пък има четиринадесет бронзови. Тук Придит надмина Рамот — добави той гордо.
— Наистина. Как върви иначе Уейрът?
Ф’нор се намръщи, разтърсвайки глава във вътрешно объркване.
— Килара… е, добре, тя е проблем. Постоянно ни създава грижи. Т’бор изкарва с нея трудно, и е толкова чувствителен, че всеки спазва дистанция от него. — Ф’нор се отпусна малко. — Младият Н’тон става отличен водач на ято, и неговият бронзов може да надлети Т’боровия Орт, когато Придит излети на следващия си брачен полет. Не че искам Килара да е с Н’тон… или който и да било.
— Някакви проблеми със снабдяването?
Ф’нор гръмко се изсмя.
— Ако ти не беше толкова настоятелен, че не трябва да контактуваме с теб тук, бихме могли да ви снабдяваме с плодове и пресни зеленчуци, които са по-добри от всичко на север. Ядем, както се полага на драконови ездачи! Ф’лар, трябва да обсъдим идеята там да се построи снабдителен Уейр. След това никога няма да има нужда да се грижим за кервани с десятък и…
— Като му дойде времето. Хайде сега обратно. Знаеш, че тези посещения трябва да са кратки.
— Вярно е — съгласи се Ф’нор. — Е, не е чак толкова зле. Този път ме няма наоколо така или иначе.
— Вярно е, — съгласи се Ф’лар, — но гледай да не се объркаш и да не пристигнеш докато си още тук.
— Хммм? О, да, точно така. Забравих, че времето пълзи за нас и бърза за вас. Добре, няма да се връщам пак докато Придит не снесе второто люпило.
С радостно „довиждане“ Ф’нор излезе от стаята. Ф’лар гледаше след него замислено, докато се връщаше обратно към Стаята на Съвета. Тридесет и два нови дракона, четиринадесет от тях бронзови, изглеждаха немалка печалба. Май рискът си струваше. Или може би той ще нарасне още?
Някой се изкашля нарочно. Ф’лар вдигна поглед. Под арката, която водеше към Стаята на Съвета, стоеше Робинтън.
— Преди да мога да откопирам и да обяснявам на останалите тези карти, Водачо на Уейра, аз самият трябва да ги разбирам напълно. Позволих си да остана след другите.
— Ти си приятен събеседник, Водачо на Менестрелите.
— Защищаваш благородна кауза, Водачо на Уейра. — Очите на Робинтън проблеснаха зловещо. — Молех се в името на Първото Яйце да получа възможност да говоря пред толкова благородна аудитория.
— Чаша вино първо?
— Бенденските лози са обект на завист из цял Перн.
— Ако някой има палат, подходящ за толкова деликатен аромат.
— Той внимателно се отглежда от знаещите.
Ф’лар се чудеше кога човекът ще престане да си играе на думи. Имаше си и други грижи освен изучаването на времевите таблици.
— Спомням си една балада, която бях изоставил, когато станах водач на моята гилдия, тъй като не можеше да бъде обяснена — каза той с израз на благоразумие след като одобрително се наслади на виното. — Песента не е приятна нито като мелодия, нито като думи. Менестрелите развиват известно чувство към това какво ще бъде прието и какво ще бъде отхвърлено… със сила — намръщи се той на спомените си. — Реших, че тази балада е неприятна както на певците, така и на слушателите, и я извадих от употреба. Сега, подобно на онази драперия, тя има нужда да бъде открита отново.