Стивън Кунц
Полетът на Интрудър
ГЛАВА 1
Десният катапулт на носа се задейства и Интрудърът се втурна напред по палубата с оглушителен грохот, който обгърна самолетоносача и проехтя над потъналата в мрака на нощта морска шир. Крилете на самолетапрорязаха въздуха и бомбардировачът се заизкачва нагоре в черната бездна на небето. Петнадесет секунди по-късно ниските облаци го погълнаха.
След няколко минути изкачване Интрудър се освободи от облачната пелена. Пилотът лейтенант Джейк Графтън вдигна очи от приборите и се взря в обсипаното със звезди небе. Бледа лунна светлина очертаваше облаците, които останаха под тях.
— Виж звездите тази нощ, Морг!
Младши лейтенант Морган Макфърсън — навигатор на бомбардировача — седеше вдясно от командира на самолетас лице, притиснато към тубуса на радара — черната козирка, която предпазваше екрана от външна светлина. Той се изправи и погледна нагоре към небето.
— Аха! — съгласи се и след като намести тубуса се върна към постоянната си досадна задача да наблюдава и оптимизира радарното изображение. На 100 мили пред тях беше брегът на Северен Виетнам.
— Коригирах позицията. Избирам изходния пункт на маршрута.
Той натисна един бутон на компютъра и курсозадатчика на дисплея пред пилота се отклони на четвърт инч встрани, показвайки му курса към мястото от бреговата линия, където щяха да навлязат в Северен Виетнам. Графтън зае новия курс.
— Някога да ти е минавало през ума, че си прекалено отдаден на работата си? — попита той. — Че затъваш в рутината?
Морган Макфърсън се облегна назад и погледна нагоре, към звездите.
— Те са си все там, а ние сме тук долу — това е! По-добре да проверим апаратурата за електронни противодействия.
— Ама и ти си един романтик! — рече му Графтън и се пресегна към уреда. Двамата започнаха да изпълняват тест-програмата, която трябваше да потвърди изправността на електрониката. Два чифта очи следяха всяка светлинка на екрана и два чифта уши се вслушваха във всеки кодов сигнал. Ролята на апаратурата за електронни противодействия бе да открива вражеските емисии и да ги идентифицира вместо екипажа, а щом засечеше излъчвания, които определяше като опасни, компютърът започваше да генерира фалшиви цели върху екраните на противниковите радари. След като се убедиха, че всичко е в изправност, пилотите намалиха звука на апаратурата така, че да могат да го чуват в слушалките си, без да им пречи, когато говорят по СПУ1-то помежду си или по радиото.
Продължиха да летят, без да разговарят, всеки се вслушваше в периодическите сигнали на комунистическите радари, които търсеха цели в нощта. Всеки тип радар беше със свой характерен звук — ниските тонове принадлежаха на обзорните радари; високите — на радарите, избиращи и водещи целите; кошмарният фалцет беше на тези, които вече насочваха ракетите към избраната цел.
На петдесет мили от северновиетнамския бряг Джейк Графтън отпусна носа на Интрудъра с четири градуса и започна дългото снижение. След като тримува2 самолета, Джейк се зае с коланите, които го придържаха към катапултната седалка3, пое си дълбоко въздух и подобно на оседлаващ коня си каубой ги затегна до дупка. Когато приключи и с това, той нареди да прочетат контролната карта.
Като не искаше да оставя нищо на случайността или лошата памет, Макфърсън започна да чете една по една всички точки от планшета. Двамата мъже заедно проверяваха положението на съответните ръчки и копчета. Когато стигнаха до края на картата, Джейк изключи навигационните светлини и транспондера — уред, излъчващ електронна енергия, която позволяваше на американския оператор да вижда бомбардировача на екрана си като закодиран символ. Кодиран или не, Графтън нямаше никакво желание да се появява като точка на вражеските радари. Всъщност, той се надяваше да не бъде засечен изобщо — нещо, което смяташе да постигне като лети толкова ниско над земята, че отразените от самолета му радарни сигнали да се смесят с приземното ехо.
Пилотът включи микрофона си. След като чу сигнала от кодиращото устройство, Джейк каза:
— Дявол 505, изключих транспондера. След три минути пресичаме брега. — „Дявол“ бе позивната на ескадрилата А-6.
— Разбрано, 505! — му отвърнаха от командния пункт, намиращ се на двумоторния турбовитлов Е-2 Хокай, над чието тяло се въртеше огромна антена с формата на чиния. Е-2 също бе излетял от самолетоносача и в момента кръжеше над залива Тонкин.
Интрудърът започваше своя лов. Невидим в нощната тъма, използвайки самата земя като щит срещу електронните очи на врага, Джейк щеше да лети толкова ниско, колкото му позволяваха опита и нервите — а това значеше наистина много ниско.
2
3