— Никакви грешки, значи? Докторът ми каза, че си стискал Макфърсън за врата толкова силно, че си повредил тъканта. А в това време си летял над върховете на дървета, пилотирайки с лявата ръка. Басирам се, че този твой полет е бил като пускане със скоростно влакче в някой увеселителен парк. — Той издуха дим в лицето на Графтън. — Единственият начин, по който е можело да спреш кръвта, е бил да напъхаш пръст в дупката от куршума и да запушиш артерията. Но в този случай Макфърсън щеше да умре от липса на кислород в мозъка.
Кампарели се наведе напред в креслото и като опря лакти на коленете си, погледна Графтън в очите.
— Знам, че не би могъл да си наясно доколко сериозно е ранен, но докато си си играел на доктор е можело да се плеснеш долу и тогава и ти и Макфърсън щяхте да си имате по една от онези малки ливадки с каменни оградки и много цветя. Естествено, самите вас там нямаше да ви има, защото труповете ви щяха да се разпилеят из оризищата в радиус от половин миля! Намеренията ти са били благородни, обаче моята работа е да ти кажа, че здравия разум и правилната преценка на ситуацията са единственото, което може да те опази жив до момента, в който ти дойде времето да си умреш в леглото като останалите хора по тая земя. И дори и това не е много сигурно!
Кампарели забарабани с пръсти по масата. Заговори тихо: — Късмет просто не съществува. Ако се смяташ за късметлия и се надяваш на това, за да оцелееш, дните ти са преброени. — Говореше на себе си. — Най-големите късметлии вече са мъртви. Мислеха си, че са заобиколени с нещо като златен ореол, магически щит, през който не може да проникне нищо! — Погледна към Графтън. — И всички вече са мъртви! — Произнесе последното изречение много бавно, като подчертаваше всяка дума.
— Знам, сър, прав сте, но това, което ме притеснява — уважението на Джейк към Кампарели се бореше с надигащия се в душата му гняв, свързан със смъртта на Макфърсън, — е, че продължаваме да даваме безсмислени жертви. Самолетите ни се съсипват, а хората ни умират заради някакви маловажни цели. „Вероятно струпване на камиони“! За Бога! Един човешки живот в замяна на някакви стари, потрошени камиони! Ако изобщо са били там, което не е много сигурно! Не може да няма по-важни обекти за нападение от някакви скапани камиони! Не може ли да бомбардираме нещо в тая страна, което да е от съществено значение?
„Татенцето“ се облегна назад.
— Никой на кораба няма думата при определянето на целите. В тази война политиците и генералите са хората, които определят кой е следващия обект за нападение. Това е въпрос на политика. — Произнесе думата „политика“ като пастор, който е бил принуден да използва някаква мръсна псувня. Махна с ръка — жестът означаваше, че няма намерение повече да коментира темата за целите и хората, отговорни за тяхното избиране. — Не те искам във въздуха, ако не си в идеална форма. Не мога да си позволя да загубя още хора или пък самолет. Ти си отговорен само за живота на своя навигатор и твоя собствен, но аз трябва да треперя за 18 екипажа. Разбра ли ме?
— Да, сър!
Кампарели заговори бързо:
— Никой от хората ми не трябва да се мисли за тръгналия да си отмъщава Джон Уейн!
Джейк Графтън не каза нищо.
— Добре, сега върви да спиш! Вечерта си свободен и напиши онова писмо. Няма да ти е лесно, но така ще успееш по-безболезнено да оставиш случилото се зад гърба си.
— Да, сър. — Джейк нерешително се изправи на крака. Шкиперът извади кутия Кока-кола от хладилника си.
— Благодаря, шкипер!
— Ако се оставиш да те убият, синко, лично ще се изпикая на гроба ти!
— Разбирам.
Кампарели разсеяно кимна и отвори колата си.
— Наспи се хубаво, Джейк!
Докато крачеше към стаята си Графтън реши, че Франк Кампарели все пак е мъж на място. Можеше да накара човек да тръгне към ада и да е щастлив, че се е запътил натам.
Джейк и Сами пиеха. Малко по-рано намина лекарят на ескадрилата и им остави две бутилки 12-годишен бърбън. Никога не пропускаше да донесе подобно лекарство на върнали се от някой особено мъчителен полет пилоти.
— Наистина много съжалявам за Макфърсън! — каза той, докато подаваше бутилките. После прибави. — Но все пак, такива неща се случват!
В този момент Графтън го мразеше.
— Ами да, това си е нормално за хора с нашата професия, нали?
Джейк видя, че сарказмът му е попаднат право в целта. Бяха започнали да наричат доктора Лудия Джак Краставото Магаре, след като наскоро се бе върнал от Южен Виетнам, където прихвана някаква тропическа болест, от която се възпали кожата на ръцете му. Всичките му пациенти се надяваха, че не е нещо заразно.
— Не го взимай толкова навътре! Наистина съжалявам! — Лекарят се огледа наоколо. По стените на малката стаичка на куки висяха смачкани летателни костюми, в ъглите се търкаляха униформени обувки, а по двете бюра бяха разхвърляни множество листове хартия. Прехвърлил тридесетте, с внушителното си коремче докторът изглеждаше някак не на място сред обкръжението от пилоти.