— Какво биха могли да ти направят? — запита Качи.
— Да ме изправят пред военен съд. Или да ме изпратят в затвора.
— Не, не може да те хвърлят в затвора!
— Възможно е. В момента на кораба се води разследване. Когато приключат, сигурно ще решат да ни изправят пред военен съд.
— Но това не е ли същото като обикновен съд?
— Нещо такова. Само че за военни.
— Значи може и да се произнесе в твоя полза!
— Не е много вероятно.
— Но не невъзможно!
— Виж, постъпката ми е дяволски сериозна. Преди няколко седмици един от подчинените ми ме излъга. Исках шкипера здраво да му навие гайките, но Татенцето не пожела. Аз исках да го накажа, защото ме бе излъгал, не оправда доверието ми. Това, което сторих аз, е много по-лошо от неговата постъпка. И те няма да ми го простят, можеш да бъдеш сигурна! Няма да ме оставят да се измъкна, при положение, че не съм се подчинил на дадените ми заповеди — а това е много сериозно! Ще уведомят държавния департамент, а може и самия президент.
— Разбирам. Не се опитвам да омаловажа сериозността на положението. Но не мисля, че трябва да изоставяш всякаква надежда. Какво друго може да ти направи Флота, ако изключим изпращането в затвора?
— Могат да ме изритат от службата с лоша препоръка. Така ще имам страхотни проблеми с намирането на работа в цивилния живот. Или пък да ме накарат сам да си подам оставката и да ми дадат добра препоръка. Така поне ще мога да си намеря работа като летец.
— Нещо друго?
— Е, най-малкото ще ми включат едно порицание в досието. Ако това стане, бих могъл да продължа във Флота. Но няма да има кой знае какъв смисъл. Никога няма да ме повишат в чин — ще си остана лейтенант до края на кариерата.
— Не може ли просто да ти се навикат хубаво и толкова?
— Да ме ударят през пръстите и да ме оставят по живо, по здраво, на служба? Шансът е едно на милион. Както и да погледнеш на въпроса, с кариерата ми във Флота е свършено.
Кали не отговори.
Ярка, почти пълна луна зае мястото на слънцето върху небосклона. Стана малко по-хладно. Двамата седяха рамо до рамо върху одеалото. Кали беше обгърнала покритите си с тениската колене.
— Какво ще правиш, ако се окаже, че не можеш да летиш повече?
— Не зная. Някак си ще трябва да се приспособя. Но войната изобщо няма да ми липсва, по дяволите! Нито пък бомбардировките. Нито убиването. Омръзна ми всичко това.
— Правил си само каквото са ти заповядвали.
— Не бих казал. Не ми харесва мисълта, че ще оставя другите да се бият вместо мен. Би било все едно да... избягаш и да ги изоставиш. Вярно е, че войната изтощава. Но ако спра да се бия, то ще е само защото Флота ме принуждава да спра. — След малко той прибави: — Ти смяташ, че всички трябва да спрем да се бием. Веднага. Нали?
— Да — каза тя. — Така мисля. Но нали няма пак да започваме тази тема?
Джейк се замисли за миг.
— Няма. Кой примира от желание да обсъжда войната? Да върви по дяволите! Хайде да поплуваме!
Джейк се дръпна на около десетина фута вляво от одеалото и започна да се съблича. Докато сваляше джинсите и долните си дрехи, той крадешком хвърли поглед към Кали, която се събличаше, както си седеше — просто изхлузи панталонките и бельото си изпод тениската. Изкикоти се и той се стресна. Никога досега не я бе чувал да се кикоти така.
— Какво смешно има? — запита Джейк. Сега тя направо се разсмя.
— Представляваш много интересна фигура. Джейк погледна надолу и разбра какво има предвид.
— Да бях си взела скицника поне! — каза Качи. — Позата ти е толкова героична!
Той се извърна настрани и каза през рамо:
— Нали няма да се къпеш с тениската ми?
— Може и да го направя.
— Ама това ми е най-хубавата тениска!
— Джейк, наистина ли мислиш, че всъщност искаш да ПЛУВАШ?
Джейк се изсмя. Полуприведен, извърнат леко настрани, той се придвижи до одеалото. Тя протегна нагоре ръце и Джейк ѝ помогна да изхлузи тениската. Прегърнати, двамата легнаха настрани. Кали свали ръце и се отпусна върху одеалото, докато той, все още на една страна, се надигна на лакът. Лекичко погали зърната на гърдите ѝ с пръсти; усети, как настръхват под милувките му. Наведе се и я целуна по гърдите, после — по корема и накрая завъртя език около пъпа.
— Гъделичкаш! — изкикоти се Кали. — Сигурен ли си, че онзи таксиметров шофьор няма бинокъл?
— Трябва да е с инфрачервени лещи, за да види нещо изобщо. Така или иначе, тази дюна ни закрива напълно.