— А кой би могъл да предположи?
Джейк отмести поглед от Кали и видя, че Коул Тайгър е застанал пред бараката, облечен в летателния си костюм, със скръстени на гърдите ръце.
— Време е да тръгваме — каза пилотът. Обърна се към Кали, усмихна се и бавно поклати глава.
— Знаеш ли, струва ми се, че те обичам.
Наведе се да я целуне, а тя протегна ръце нагоре и обви врата му.
— Какво чудесно нещо казваш на навигатора си! Джейк, бих искала винаги да летиш!
— Защо те наричат Тайгър? — запита Кали. Коул едва забележимо повдигна вежди.
— Защото е хищник. Истински тигър! — отговори Джейк.
— А ти имаш ли прякор? — обърна се тя към Графтън. Той сви рамене и се ухили. Кали погледна Коул.
— Има ли прякор?
— Желязната ръка — отвърна Коул. — Джейк Желязната Ръка.
— Желязната ръка ли? Защо го наричате така?
— Защото става железен, когато започне боят. Ама наистина железен!
— Сигурно е така — рече Кали. — А Сами? Той има ли си прякор?
— Има си — каза Джейк. — Но не го знаят много хора. — Усети погледа на Коул. — Всъщност, прякорът му е твърде личен.
Кали тъкмо беше отворила уста да каже нещо, когато Тайгър се намеси:
— Ръководител-полети изпрати съобщение на кораба. Трябва да сме там след 40 минути.
— Как е времето?
— Добро е — отвърна навигаторът. — Но ще имаме малко силен насрещен вятър.
— Други проблеми?
— Няма.
Джейк се обърна към Кали.
— Ще видя дали някое от момчетата в бараката не може да те закара до аероклуба. Връщам се веднага.
Кали и навигаторът стояха с лице към самолетите.
— Значи това може я да ви е последният полет с военен самолет, така ли?
— Ъхъ — отговори Коул. — Но аз няма да съжалявам, колкото Джейк. Той не управлява самолета — просто си го надява като дреха и така лети.
Коул проверяваше Интрудъра, с който щяха да летят, докато Джейк отиде да сложи чантата на Кали в един сив седан близо до бараката.
— Моля те, пиши ми какво е станало — каза тя.
— Разбира се.
— Веднага щом може...
— Ще ти пиша веднага, щом узная нещо.
— У теб ли е пясъчният долар?
— Тук е — отвърна Джейк и потупа левия джоб на ръкава си, — Благодаря ти, че дойде! Това беше много повече от зов на дълга.
— Радвам се, че дойдох.
Докато се качваше в колата, Кали каза:
— Имай вяра в себе си, Джейк!
ГЛАВА 22
Когато Джейк и Тайгър влязоха в залата за инструктаж и оставиха багажа си върху два стола до вратата, откриха, че Сами също е там и се е разположил зад бюрото на дежурния. Останалите четирима офицери в помещението не обърнаха внимание на новодошлите. Тайгър се зае с попълването на техническата документация, докато Джейк отиде при бюрото и си изтегли един стол, за да седне. Озовал се лице в лице със съквартиранта си, той запали цигара и каза:
— Здрасти, съкафезнико!
Сами изглеждаше угрижен.
— Как беше брегът, Джейк?
— Ами, празен. Нито следа от самолетоносача. Никой нямаше.
— Обади ли се на Кали?
— Тя дойде да ме види от Хонконг. Сами погледна бележките си.
— Утре в 2 следобед има някакво събрание в салона до столовата. Ще присъстват някакъв капитан и двама от шефовете от Вашингтон. Трябва да са скочили в първия попаднал им самолет веднага след бомбата на Шкипера. Пристигнаха вчера и оттогава разпитват всички — мен включително. — Той замълча и погледна приятеля си. — Лошо ни се пише, Джейк! Някой от нас здравата ще опере пешкира!
— Ами да. И този някой ще бъда аз. Какво им каза?
Гласът на Сами едва се чуваше.
— Излъгах. Казах, че никога не съм те чувал да говориш нищо, което да съдържа и най-малкия намек, че смяташ за маловажни обектите, които трябва да атакуваме и че си замислил да действаш на своя глава. Шкиперът не ми повярва, естествено, и се опита да ме накара да изплюя камъчето, но аз държах на своята версия. Не ме издънвай, моля ти се!
— Знаеш, че няма!
Сами продължи:
— Двамата с Тайгър не сте включени в наряда за полетите. Шкиперът искаше да ви види веднага, щом пристигнете. Имам нареждане да му се обадя лично, след като се приземите. В какво състояние е птичето, с което летяхте?
Джейк поклати глава.
— Има само няколко малки проблема. Нищо, което да не се оправи по време на основния преглед. — И той обясни на Сами точно какви бяха проблемите на самолета.
Сами набра номера и им предаде получената информация. После се обади в каютата на шкипера и съобщи, че Графтън и Коул са пристигнали. Послуша няколко секунди, след което каза „Да“ и затвори слушалката.
— Татенцето иска да те види, Джейк. След десет минути. Ще прати да извикат Коул веднага, след като свърши с теб.
Джейк угаси цигарата си в пепелника и се изправи. Върна се при сведения над бланките Тайгър и му каза: