— Май е дошло времето за обясненията с Татенцето. Кампарели ме вика при себе си веднага. Ти си след мен.
— Добре.
Спокойствието на Тайгър ядоса Джейк.
— Не може ли поне веднъж и ти да проявиш малко естествени човешки реакции, а?
— Направо умирам от страх — с равен глас отговори Коул. Джейк го погледна и успя някак си да се засмее.
— Опитай се да не го показваш! Никога не издавай чувствата си!
Графтън окачи летателните си принадлежности в съблекалнята и слезе по стълбите към каютата си, където хвърли на пода чантата с дрехите и си запали още една цигара. Изпуши я набързо и се отправи към стаята на Кампарели.
Почука и Каубоя му отвори вратата. Джейк остана прав, докато шкипера, седнал зад бюрото си, не му посочи тясното легло. На една кука от задната страна на вратата бе окачена пилотска униформа цвят каки. Татенцето имаше много уморен вид — явно напоследък не си доспиваше, или поне Джейк реши така.
— Искам истината или ще си търпиш последствията, Графтьн! — Очите на капитан Кампарели се впиха в Джейк. — Какво обяснение ще дадеш на постъпката си?
Джейк преглътна.
— Какво искате да знаете, сър?
— Трябва да ми кажеш какво точно направихте двамата с онзи откачен Коул! Искам да съм първият, който ще чуе това, което утре на събранието ще кажеш на оня главорез от Пентагона! Говори, момче!
— Сър, Коул и аз се опитахме да сринем със земята Народното събрание в Ханой като използвахме осем бомби Марк 82. Стана онази нощ, когато бомбардирахме електроцентралата в Бак Чанг. Очевидно не сме уцелили.
— А сега ми разправи и за останалите неразрешени цели, които вие с Коул, водени от великата си мъдрост — а тя е колкото на една мравка — сте решили да „сравните със земята“!
— Няма други, сър! Не сме правили други подобни опити. Но ми се ще все пак да бяхме успели да разрушим Народното събрание. Щяхме да се постараем повече, ако знаехме, че ни чака такова нещо! — Преувеличаваше, разбира се, не биха могли да действат по друг начин, дори и да знаеха, че стрелят по самия Хо Ши Мин.
— Какво знаеше Ландийн за това?
— Нищичко. — Въпреки че не можеше да лъже, когато ставаше въпрос за него самия, Джейк бе готов да го направи за приятелите си.
— Глупости, Графтън! — Кампарели рязко се изправи и приближи носа си на сантиметри от лицето на Джейк. — Лъжеш!
— Ние с Коул ви стигаме като жертви, командире!
— Ами Каубоя?
Джейк се изненада. Погледна към Паркър, който не издаде чувствата си дори с едно трепване. Графтън поклати глава:
— Не, сър! Твърдо не! Аз накарах Коул да се захване с тая работа с Народното събрание. Двамата включихме Стайгър. Каубоя си нямаше и понятие какво става — както и който и да било друг!
— Работа! Говориш ми за „работа“! И за какво точно се мислехте — двойка отмъстители или мафиоти? Като си помисля, само това ви остава след като приключим с вас, да не говорим, че ще сте големи късметлии, ако избегнете Ливънуърт. — Кампарели приседна на ръба на бюрото си. Помълча малко и каза:
— Защо? Защо ви беше да го правите?
Джейк изгледа покритото с бръчки лице на шкипера.
— Онази нощ вие го казахте много точно, Шкипер. Глупост. Просто исках да ги ударя така, че да ги заболи. Реших, че ако ще рискувам собствения си живот, а и този на навигатора ми, ще е по-добре поне да е имало защо.
— Е, добра работа свършихте, няма що! — Кампарели поклати глава. — Ако това не се отрази на кариерата ми ще бъде чудо — все едно куче да снесе яйце! Прекалено много от себе си съм вложил във флота, за да се разделя с него току-така!
— Съжалявам, шефе! Знам, че не оправдахме доверието ви!
Шкиперът разтърка с длан слепоочията си.
— Така си е, Джейк! — Извърна се към Паркър. — Най-добре двамата с теб, Каубой, да се наспим хубавичко тази нощ! И понеже нито Графтън, нито Новия ще летят, все някой трябва да го направи. Първият инструктаж в 22 часа. — Погледна часовника си. — Значи точно след шест часа.
Каубоя се изправи.
— Джейк — каза шкипера. — искам утре на събранието да кажеш чистата истина и нищо друго. Разправи всичко както си е било и нека оставим ония приятелчета да правят каквото си искат, надявайки се, че все някак ще го преживеем и този път!
В коридора Джейк се извини на Каубоя, който за момент обгърна раменете му с ръка и каза:
— Няма за какво да ми се извиняваш! Само дето толкова ми се ще да беше направил на пух и прах цялото им проклето Народно събрание!
Джейк отиде в стаята си и заключи вратата. Известно време обмисля възможността да си налее нещо за пиене, но реши да не го прави. Кутия топла Кола щеше да му е напълно достатъчна.