— Нямам необходимата квалификация, за да отговоря на този въпрос. Вие, господа, сте точно толкова подготвени да направите преценка за това, колкото съм и аз.
— Благодаря ви, докторе. Ще ви помоля да дадете писмените си показания на един от моите помощници.
Капитан Коупланд изгледа мъжете в стаята, след което нареди да бъдат повикани и чакащите отвън. Докато новодошлите се разполагаха, той си драскаше нещо по папката пред него.
— Господа, това е неофициално изследване, постановено от Главнокомандващия Тихоокеанския флот. То ще продължи съобразно с Флотския процесуален кодекс. Аз съм капитан Коупланд; през последните 48 часа разговарях с почти всички в тази стая. С някои от вас имах повече от една срещи. Ще докладвам за разкритията си на Главнокомандващия Тихоокеанския флот, който ще реши какво да предприеме по-нататък. Но бих искал да отбележа, че един от възможните варианти в случая ще бъде да се свика военен съд. — Очите му обходиха лицата на мъжете.
— Моят помощник — и той посочи към него с левия си палец, — носи в куфара си непопълнени бланки за временно преназначение, които вече са подписани от шефа на „Личен състав“ на Флота. От мен се иска само да впиша имената. Става въпрос за места като Адак, Аляска, Диего Гарсия в Индийския океан, Зоната на Панамския канал и някои други подобни китни градинки. Ако някой от тук присъстващите не ми сътрудничи както подобава при това разследване, още този следобед ще напусне кораба, за да отиде да гние в някой от изброените курорти, докато изчаква военния съд или хода на приемането на оставката му. Мога да ви кажа със сигурност, че подобни работи траят от три до четири години. Надявам се, че ме разбирате правилно!
Той си пое въздух.
— Предполагам, че всички искате да си поговорим, така че ще пропусна обичайните дрънканици за правото ви на адвокат или пълно мълчание до назначаването на такъв. Смятайте, че вече сте се заклели. За Бога, всеки един от вас ще каже истината, пълната истина и единствено истината. Ясно ли е?
Гробно мълчание. Коупланд попита:
— Ясно ли е, мистър Графтън?
— Напълно, сър.
— Готов ли сте да отговаряте на въпросите ми?
— Да, сър.
— Атакували ли сте някога неразрешена цел?
Джейк отвърна:
— Да, сър, атакувал съм.
— Кога и къде стана това?
— Преди около седмица лейтенант Коул и аз бомбардирахме набелязаната цел, запазихме осем бомби и атакувахме с тях сградата на Народното събрание в Ханой. Това е.
— Само веднаж?
— Да, сър. Само този път.
— Напълно ли сте сигурен в това? — Устните на Коупланд се свиха в едно О, след което се отпуснаха.
— Да, сър.
— Лейтенант, искрено се надявам, че си давате сметка, че сега е времето да си кажете всичко. Насадили сте се в страхотна каша и ако не успеете да се измъкнете от нея чист, всеки капитан от Американските Военновъздушни сили ще дава мило и драго да бъде председател на съдебния процес срещу вас. Когато събранието ни приключи, не бива да има никакви изненади, никакви разкрития, които се появяват изведнъж, понеже е имало нещо, за което сте забравили да ни кажете. — Той се наведе напред и удари с юмрук по масата. — Искам цялата история — тук и сега — без каквито и да било увъртания и недомлъвки!
Висшите офицери от другата маса седяха с изправени гърбове.
— Разказах ви всичко, както си беше, сър. Направихме го само веднаж.
— Така ли е, мистър Коул?
— Той вече ви каза, че се случи само един път. — отвърна Коул.
Коупланд завря пръста си в лицето на Тайгър.
— Мистър Коул, още един такъв отговор и ще станете военно аташе в Непал! Сега ще ви питам още веднаж. Верни ли са показанията на лейтенант Графтън?
— Да, сър, верни са.
— Двамата с него сте бомбардирали само ЕДНА непозволена цел?
— Тъй вярно, сър.
Капитанът измести вниманието си върху Джейк.
— Докладвахте ли за този удар на разузнавателния отдел?
— Не, сър.
— Съобщихте ли за него в доклада след провеждането на акцията?
— Не, сър.
— Казахте ли на някого, че възнамерявате да бомбардирате непозволена цел?
— На мистър Стайгър, сър.
— И никой друг си нямаше и понятие с какви дивотии сте се захванали?
— Знаехме само аз, Коул и Стайгър.
— А Вие, Коул, споделяли ли сте с някой великото си приключение?
— Не, сър. Не съм. По природа съм доста приказлив, но в случая успях някак да си сдържа устата затворена. — Това изявление накара Коупланд да го изгледа сурово; Каубоя Паркър получи пристъп на кашлица, а Кампарели целият почервеня. Джейк Графтън прехапа устни и погледна безизразното лице на Сами. Най-накрая Коупланд подложи Коул на щателен оглед, сякаш предизвиквайки го с погледа си да продължи да се заяжда с него. Невъзмутимият Коул обаче не каза нищо повече.