Коупланд отпи вода от една чаша, след което насочи вниманието си към папката с документите пред него и започна да си записва нещо.
Като повечето следователи, и той отдавна бе научил, че понякога мълчанието може да бъде мощно оръжие. Джейк усещаше постепенната ескалация на напрежението в стаята. Сигурно Коупланд и преди бе използвал същата тактика при разпити на крадци, наркотрафиканти, злоупотребители, фалшиви свидетели — а и професионално обречени нещастници като него.
Накрая Коупланд наруши мълчанието и попита Графтън:
— И точно как подбрахте и координирахте този свободолюбив удар?
Пилотът си даваше сметка, че ледът под краката му е много тънък и може да се пропука всеки момент.
— Използвахме карти и снимки, които взехме от Разузнавателния отдел.
— Имате предвид строго поверителни въздушни разузнавателни снимки?
— Да, сър.
— И сте ги изнесли от Разузнавателния отдел, нарушавайки по този начин правилника за сигурността?
— Да, сър. — Пилотите често го правеха по време на дневни полети, за да могат да открият целта по-лесно, но сега не беше време да изтъква този факт и да дразни лъва още повече.
— Мистър Стайгър ли ви помогна?
— Да, сър. Нуждаехме се от неговата помощ. Всъщност, искахме да бомбардираме Главния щаб на комунистическата партия в Ханой, но не успяхме да засечем местоположението му.
— Вярно ли е това, мистър Стайгър?
Очите на Ейб изглеждаха по-изпъкнали от обикновено зад дебелите стъкла на очилата.
— Не чух отговора ви, мистър Стайгър!
— Аз помогнах на Графтън и Коул да планират нападението си над Ханой.
— Благодаря ви, мистър Стайгър. Както разбрах, историята излязла наяве, когато капитан Кампарели проверил бойните карти и разузнавателните доклади и открил, за своя голяма изненада, че в тях няма и помен от ракетните площадки, откъдето са обстрелвали Графтън. След като сте помогнали за осъществяването на атаката, защо не сте фалшифицирали и докладите?
Ейб премигна зад очилата си.
— Не можех да го направя. Знаех къде се намират ракетните бази, откъдето са обстрелвали Графтън. Те бяха включени в компютъра като вече известни ни обекти. Не можех да включа в системата фалшиви противникови бази.
— Казахте ли на Графтън, че няма да фалшифицирате данните?
— Не, сър. Не го обсъждахме изобщо. Нямаше нужда да го правя. Лейтенант Графтън е дяволски добър боец, въпреки че в случая постъпи грешно. Знаех, че той по-скоро би рискувал да го заловят, отколкото би докладвал погрешни данни.
— Каква би била опасността от включването на несъществуващи противникови ракетни площадки в компютъра?
— Навигаторите планират полетите така, че да избегнат най-опасните вражески противовъздушни бази. Не бих рискувал да оставя някой да прелети близо до истинска противникова артилерия, за да избегне въображаема такава.
Коупланд изръмжа.
— Поне веднъж в цялата тая лудост сте проявили зачатъци на здрав разум! — Той прехвърли няколко листа. Сред абсолютната тишина в стаята шумоленето на хартията прозвуча в ушите на Джейк като картечен откос.
— Е, мистър Графтън, имате на разположение една безкрайно внимателна и търпелива публика. Може би сега е моментът да ѝ обясните защо решихте, че един самолет е в състояние да сложи край на войната?
— Това въпрос ли е, сър?
— Ъхъ — Коупланд се взираше в отсрещната стена.
— Тогава идеята ми изглеждаше добра.
Коупланд спря очите си върху пилота.
— Хайде, хайде, мистър Графтън! Седим тук с притаен дъх в нетърпеливо очакване да ни обясните, защо един привидно нормален пилот и навигаторът му изведнъж откачат дотолкова, че да се навият да нарушат всичките скапани правила за обстрел, наложени от Военновъздушните Сили? Да не споменаваме и няколкото нарушения на сигурността, както и фалшифицирането на доклади! Айде, бе! Я осветлете малко тая мистерия!
Джейк си пое дълбоко въздух.
— Ще говоря само от свое име. Писна ми нощ след нощ да рискувам живота си, както и тоя на моя навигатор, а и един скъп самолет, бомбардирайки абсолютно безсмислени цели — „вероятно струпване на камиони“, „предполагаеми военни лагери“, работилници, които са били обстрелвани поне още десет пъти преди това, „ключови кръстовища“ — схващате за какво говоря. — Той си пое въздух още веднъж. — Не знам кой избира целите, но съм готов да заложа годишната си заплата, че синковците никога не са прелитали през зенитен огън, рискувайки безценните си задници, за да бомбардират зададените обекти.
Джейк огледа лицата на останалите в залата.
— Моят първи навигатор, Морган Макфърсън, както и още 50 000 други американци, са мъртви. Не всички са загинали по време на бой. Някои умряха на палубата за излитане, докато изстрелваха самолети. Но всички те участваха в едно общо дело. И за какво загинаха всъщност? Знае ли някой? Аз не знам — но едно нещо знам със сигурност — Макфърсън не умря при атака на наистина важна цел. Загина, обстрелвайки някакви дървета! Ще ми се, когато го застигна онзи куршум двамата да бяхме насочили бомбите си към нещо от съществено значение за изхода на войната!