Той се наведе напред.
— Предполагам, че „нормалният“ пилот, за когото говорите, просто в един момент се запита дали могат да бъдат считани за „нормални“ висши офицери и политици, които смятат, че война се печели като накараш биещия се да си върже едната ръка зад гърба. Онази нощ капитан Кампарели ми обясни, че единствената защита, с която разполага Америка срещу врагове, много по-силни от шепа мижави комунистчета в Ханой, били въоръжените сили и че САЩ изисквали пълно подчинение от войската си. Но Америка се нуждае и от отделните бойци! При все това водачите на тази армия не подбират цели, които да си струват риска. Всеки ден даваме все нови и нови безсмислени жертви. Трябва или да прекратим тая война или да започнем да я водим като хората! Ако се размотаваме още малко, скоро Америка няма да разполага с войска или флот, които да я защитават — няма да ни останат способни мъже, подлежащи на мобилизация, нито пък ще можем да убедим Конгреса, че трябва да ни отпуска пари за оръжия, за да се бием с тях.
Така че, капитане, можете да предадете на онези адмирали във Вашингтон, че Лейтенант Безименен е напълно готов да изпълнява заповедите им — и той кимна към Кампарели. — Но се надявам все пак, че господата с многото звезди ще си спомнят, че работата на морския офицер е да създава проблеми на врага, а не да разбърква коктейли. Или няма да разполагат с флот, достоен да носи това име!
Джейк понижи глас.
— Капитане, вие ми зададохте този въпрос. Мнението ми си е само мое. Говоря единствено от свое име. Не се подчиних на заповедите и сега съжалявам за това. Нищо от казаното от мен не извинява поведението ми. Готов съм да приема всякакво наказание, което Военноморския Флот сметне за необходимо да ми наложи.
— Има ли още нещо, което искате да кажете? — попита Коупланд.
Джейк се замисли за миг.
— Не, сър.
— Добре, лейтенант. Свободен сте.
Когато Сами влезе, Джейк седеше на койката си.
— Нас, дребните риби, ни изгониха да си вървим малко след като ти излезе — каза му Сами и се тръшна на стола пред бюрото си. — Знаеш ли, никога преди не ме е било толкова страх, колкото по време на това разследване.
— Да — съгласи се Графтьн, — и мен! Човече, аз наистина здравата я оплесках! Но поне си казах НА ГЛАС всичко, което ми се щеше да изрека от много време насам. Сега единственото, което ми остава, е да се призная за виновен пред Военния съд. — Той бръкна в джоба си. — Виж това! — И извади пръстена.
Сами го изгледа така, сякаш за първи път през живота си виждаше годежен пръстен.
— Какво е това? Да не е скапан годежен пръстен? В такъв момент ти купуваш някакъв скапан годежен пръстен?
— Ами да — отвърна Графтън. — Най-после си дадох сметка кои са наистина важните неща в тоя живот. Какво ще кажеш?
С невярващи очи Сами изгледа първо пръстена, после съквартиранта си и отново пръстена.
— От корабния магазин ли го купи?
— Да — щастливо се усмихна Джейк.
— Ти си откачил бе, човек! Те се канят да го обесят на главната мачта, а той тръгнал да купува скъпоценни камъни от корабния магазин! Направо не е за вярване! — Сами сложи ръка на челото си. — Колко плати?
— 300 долара.
— Ами, изглежда ми истински, но пък аз хал хабер си нямам от диамантени пръстени. Но и не искам да имам!
— Още не съм я питал, но мисля, че ще каже „да“. Ще ѝ направя предложението при следващата ни среща. — Джейк огледа пръстена на светло.
Сами наблюдаваше приятеля си отстрани. Запали си цигара и бавно я изпуши. Накрая каза:
— Я дай да го видя този пръстен още веднъж! Тъкмо го хвалеше, когато на вратата се почука. Влезе Кампарели.
— Я излез за малко, Сами! Искам да разговарям с Джейк насаме. — Татенцето се бе изправил в долния край на койките. Пое си дълбоко въздух. — Може би няма да има Военен съд, но това още не е напълно сигурно. — Той разгледа каютата. — Да ви се намира малко алкохол в тоя бардак?
Джейк извади от сейфа на бюрото бутилка и като наля няколко пръста от течността в нея в една чаша, я подаде на Кампарели.
— И ти си сипи! Голям късмет имаш, копеле такова!
— Какво стана? Мислех, че влаченето ми под кила на кораба ще бъде сметнато за прекалено малко наказание за постъпката ми.