Имаше чувството, че Америка ще се разбие на хиляди парчета, преди Севера да започне да проявява здрав разум на масата за преговори. И докато за него бе ясно, че комунистическият режим няма да издържи всеобхватна, разгърната въздушна атака, Джейк не бе толкова сигурен, че при тези масови протести правителството на Съединените Щати би могло да продължи дълго в провеждането на избраната твърда линия. Трудно бе да се предположи кой ще се предаде първи. За да избегне безсмислените размишления по този въпрос, Джейк отгърна на страницата с рекламните обяви за множество най-разнообразни коледни подаръци. Уводните статии на „Трибюн“ може и да осъждаха комерсиализирането на празника, но за пилота на другия край на света бе истинска наслада да си представя хилядите щастливи хора в Америка, които можеха да осъществят мечтите си като си купят дрехи, коли, парфюми или скъп алкохол. Снимките на красиви жени и прочути мъже, седнали пред празнично горящи камини сякаш говореха, че някъде по света все пак съществуват такива неща като топлина и стабилност.
Нощните полети на ескадрилата се бяха променили. Рокаите, които струваха над пет хиляди долара всяка, се товареха по 16 на самолет, за да се пуснат над вражеските ракетни площадки само минути преди появата на Б-52. За Джейк смяната в политиката на САЩ бе истински късмет. Така той можеше да продължи да лети. През повечето време пилотираше бомбардировачи, но понякога двамата с Тайгър се качваха на А-6Б, чиято цел бе да предпазват Б-52 от вражеските ракети. Въпреки старанията си да парират противниковата ракетна отбрана, Джейк и Тайгър станаха свидетели на гибелта на няколко от огромните птици в нощното небе над Северен Виетнам. Оставяйки огнена диря след себе си, бомбардировачите се отделяха от формацията, в която летяха — златни точици на фона на черното небе. Пилотите на Б-52 спокойно докладваха по радиото за сполетялото ги нещастие, след което шестчленният екипаж, или поне тези от тях, които бяха останали живи след вражеското попадение, скачаха в адския студ на горните атмосферни слоеве, докато самолетът им, целият в пламъци, обречено се гмурваше надолу.
Откакто се бяха видели за последно в Куби, Джейк бе получил от Кали няколко писма, но той с нетърпение очакваше отговора ѝ на последното си послание, в което ѝ разказваше за неофициалното разследване, както и за резултатите от него. Вечерта след Коледа откри в преградката си за писма бледожълт плик. Долови лекия мирис на люляци, който се излъчваше от него и се усмихна. Предвкусвайки удоволствието от четенето на писмото ѝ, той реши да го отвори, когато се прибере в каютата си. Тъкмо се извърна, за да тръгне натам, когато Новия му извика.
— Очакваш добри новини, а, Джейк? Приличаш на котка, която току-що е погълнала домашното канарче!
Графтън се ухили още по-широко.
— Ами ти, как я караш?
— О, доста добре! Какво ще кажеш да ме заместиш за около половин час, докато си взема един хамбургер?
— Добре — Джейк седна на мястото на Новия зад бюрото на дежурния офицер. — Какво става? — попита той, чудейки се дачи ще има време да прегледа набързо писмото на Кади.
— Току-що излетяха два бомбардировача — последните за деня. Смяната приключи в 22 и 30. Основният танкер отказа на катапулта, така че изстреляха вместо него резервния.
Джейк прегледа наряда. Заека Уилсън и Фред Моголън бяха изпортили работата с катапултирането на първия зареждач.
— След минута ще ти се обадят от Техническия отдел, за да ти дадат номера на танкера за последните кацания.
Новия продължи:
— Инструктажът ще започне след около десет минути. Шкиперът е в каютата си. — Резервният танкер щеше да чака готов и екипиран по време на последните приземявания, в случай че някой от самолетите горе се нуждаеше от още гориво.
— Добре, върви да ядеш! Вече съм в течение!
В стаята за предполетна влезе Фердинанд Магелан и като взе формулярите за техническото състояние, се отправи към бюрото на дежурния. Придърпа си стол, пресегна се към кутията шоколадови бонбони, които жената на Новия му бе изпратила за Коледа, след което я побутна и към Джейк.
— Какво стана със самолета ти? — попита Джейк с пълна уста и разлисти отново наряда. — Пет-двадесет и две?
— Заместник-командирът отказа полета на катапулта. Каза, че имало някакъв проблем с десния двигател. Четири пъти поред го форсира, докато дежурният на катапулта направо откачи, след което просто отказа да излети. Така че ни изтеглиха и изстреляха вместо нас Снейк Джоунс и Дик Кларк.