— Къде ви разпределиха, когато се качихте в кабината?
— На катапулт номер 2. Седяхме си там и се взирахме в черната дупка.
— Много ли е тъмно?
— Нощта е по-черна и от черна котка в кофа въглища в полунощ, когато няма и луна! По-черна от душата на Хитлер! По-черна от...
— Е, харесва ли ти във флота, Фърд? — прекъсна го Графтън, когато видя Уилсън да влиза.
— Все едно да ядеш лайна с лъжичка! — отвърна навигаторът и без повече приказки се зае с попълването на документите, докато Джейк се задълбочи в наряда.
Заместникът седна на стола си точно зад гърба на дежурния офицер.
— Трябва да се стараем повече с тия танкери — отбеляза Уилсън. — За какви други повреди ще докладваш, Моголън? — Когато Фърд спомена за още два дребни отказа. Заека му каза:
— Е, като свършиш ги занеси в Техническия отдел и ги дай на главния инженер. Аз току-що му разясних в детайли проблема с онзи двигател. Така че нямат никакви основания да не го оправят.
— Тъй вярно, сър! — Навигаторът си тръгна, като взе със себе си формулярите.
Телефонът иззвъня. Шефът на Техническия отдел каза на Джейк:
— Още се занимаваме с резервния танкер. След малко пак ще се свържем с вас.
— О’кей, шефе! — Джейк отбеляза информацията в наряда, по телевизора тръгна картина от последните кацания.
— Е, как си Графтън? Как се чувстваш след чудото, станало с онова разследване? — обърна се Уилсън към гърба на Джейк.
— Добре съм, сър — отговори му през рамо той.
— Сигурно някой от чичовците ти е сенатор! Имаш късмет, че не аз трябваше да решавам! Веднага ги надушвам твърдоглавците като теб!
Джейк извъртя стола си и погледна заместника право в лицето.
— Вече втори път ме наричате така! Никак не ми харесва!
— О, така ли било? Може да си голям смелчага, Графтън, но нямаш акъл да натовариш муха до максимално излетно тегло. А това за мене си е чисто твърдоглавство. Ти как му викаш?
— Поне имам някаква смелост, за разлика от някои!
— И какво по-точно искаш да кажеш? — Уилсън присви очи и леко се изчерви.
Джейк присви устни, опитвайки се да реши докъде може да стигне.
— Чувал съм някои хора да ви наричат Заека. Естествено, зад гърба ви! И не мисля, че имат предвид размножителните ви способности, Заеко!
— Ах ти, копеле гадно! Аз съм ти командир! Никой не може безнаказано да ми говори така! — Лицето на Уилсън бе пурпурночервено. Той скочи на крака. — Никой, разбра ли? — Вдигна брадичката си. — Мислиш се за голяма работа, нали! Направо ми се драйфа от такива нахакани задници като теб!
Телефонът иззвъня. Джейк се пресегна към слушалката, без да изпуска от очи надвисналия над него мъж със стиснати юмруци.
— Лейтенант Графтън. — Имаше проблеми с гласа си.
— Говори Джо Уагнър. Къде е шкипера?
— В каютата си.
— Току-що приключих с пълната проба на 522. Нищо им няма на двигателите! Включете го в наряда като резервен танкер за последното кацане.
— Дадено, сър! — Джейк затвори и погледна заместника. — Между другото, двадесет и втори е пак на линия!
— Какво? — Уилсън не вярваше на ушите си. — Мама му стара! Ами нали аз тъкмо го свалих тоя самолет! Кой се обади?
— Джо Уагнър — спокойно отвърна Джейк. — Казва, че всичко си било о’кей.
— Ще видим тая работа! По-късно ще се разправям с ТЕБ! — Докато излизаше от стаята. Уилсън си промърмори — Скапан твърдоглавец!
Джейк седна на бюрото и задиша дълбоко. На монитора над главата му самолетите безшумно кацаха един след друг. Вече приземилите се екипажи започнаха да пристигат в каюткомпанията. Новия се върна от бюфета точно когато телефонът зазвъня отново.
— Предполетна четири. Тук лейтенант Графтън, сър!
— Там ли е заместник-командирът? — беше Кампарели.
— Мисля, че отиде в Техническия отдел да търси Джо Уагнър.
— Джо е в каютата ми. Изпрати някой да намери капитан Уилсън и да го прати при мен. Искам да го видя! — Шкиперът затвори.
— Нови, върви да намериш заместник-командира! Сигурно в момента вдига пара в работилниците. — Джейк напразно опита да скрие задоволството от гласа си. — Кажи му, че шкиперът го вика в каютата си.
Когато Новия се върна, Джейк тръгна към каютата си. Сега най-после щеше да прочете писмото на Кали. Тъкмо се бе настанил зад бюрото си с писмото в ръце, когато телефонът иззвъня.
— Искаш ли да чуеш последната клюка? — изкикоти се отсреща Сами. — Уилсън Заека е спрян от полети! Перманентно.
— Колко перманентно?
— Ами така, завинаги! Махнали са го, подрязали са му крилцата, видели са му сметката! Нещо като ампутация.
— Не думай!
— Казват, че било понеже прекалено често подмокрял гащите.
Джейк прочисти гърло.