Пилотът разучи подробно едромащабната карта, която показваше в детайл терена около острова — изходният пункт за тази нощ — както и релефа около набелязаната цел. Може би щеше да бъде достатъчно светло, за да се виждат реките под тях. Надали!
— Още едно военноморско приключенийце! — рече Графтън и потупа навигатора си по рамото.
Още веднъж набързо огледа картата с обозначените противникови зенитни бази, след което отиде в бюфета, за да изпие чаша кафе преди инструктажа.
Тази нощ Малкият и Големият Оги бяха разпределени на танкер. Когато Джейк и Тайгър влязоха в съблекалнята, те ги намериха вече готови. Малкият не бе разменил с Графтън и две думи, откакто той се бе върнал от Куби, но сега каза:
— Накъде сте тази вечер?
Графтън му отговори, без да си дава труда да поглежда към дребосъчния пилот. Малкият Оги се застоя, наблюдавайки как Джейк проверява и внимателно зарежда с патрони своя Магнум 357. Той отдавна бе заменил предишния си Колт 38 с това много по-мощно оръжие.
— Ако тая нощ хвърлиш топа, мога ли да взема стереоуредбата ти?
Джейк се ухили. Очевидно всички грехове, в които го бе обвинявал Малкият Оги преди, вече му бяха опростени.
— Ако намериш такава! — каза му Джейк. За разлика от повечето си колеги, той не си бе купил от Куби Пойнт скъпа японска уредба. Малкият го цапна в рамото и излезе от съблекалнята.
Джейк извади съдържанието на джобовете си и го постави, включително и портфейла, върху най-горния рафт на гардероба си. Сложи в един от големите джобове на пилотския си костюм другия портфейл, в които стояха зелената му лична карта, удостоверяваща, че принадлежи към Военноморския Флот, картата на Женевската конвенция и една 20-доларова банкнота. Като повечето летци и той носеше в спасителната си жилетка издадените от флота малки златни жетони на стойност няколко хиляди долара — за в случай, че му се наложеше да се пазари или да подкупва някой от местните — но иначе нямаше у себе си нищо, което да има особена парична или сантиментална стойност. Освен пръстена. Той стоеше в левия джоб на ръкава му, където преди бе държал мидата.
Вече облечен, хванал торбата с шлема си в ръка, Джейк спря за миг преди да затвори гардероба си. Прегледа още веднъж какво имаше вътре — нещо, което правеше винаги преди полет. С болезнена яснота съзнаваше, че ако го сваляха или пък загинеше, Сами Ландийн щеше да е този, който ще трябва да прибере тези малки отломъци от неговия живот. Е, досега бе преживял еднакъв брой излитания и кацания. Пресегна се към джоба с пръстена, увери се, че ципът е затворен до край и, след като затръшна вратата на гардероба, завъртя комбинацията на ключалката.
Излетяха на смрачаване. Джейк издигна Интрудъра на 20 000 фута и бавно потегли нагоре над залива. През облаците, които покриваха планините в Лаос, се процеждаха яркочервени, оранжеви и жълти отблясъци от залязващото слънце. Златистите тонове постепенно бяха заменени от синьо и виолетово. Джейк бе виждал хиляди изгреви и залези, но грандиозната гледка, която представляваше всеки един от тях, неизменно предизвикваше дълбокото му вълнение. Някой ден двамата с Кали щяха заедно да наблюдават залеза от пилотската кабина.
— Системите работят нормално — обяви Тайгър. Джейк включи на автопилот. Постоянното бипкане на вражески радар, издирващ цели в нощта, бе съвсем ясно доловимо. — Комунистическите копелета ни засякоха — измърмори навигаторът.
Вниманието на Джейк бе привлечено от една падаща звезда. Какво да си пожелае? Да оцелее? Да се върне при Кали жив и здрав? Пожела си да види още такива звезди — нещо, което наистина стана през следващите няколко минути.
— Засякох фара.
Фарът на полуостров До Сон, който се врязваше навътре в пристанището на Хайфон, не бе пален от години.
— Трябва да погасим аванс от шест минути. Какво ще кажеш за шестминутен завой надясно?
Джейк бутна лоста, след което го пусна. Автопилотът пое зададения наклон.
— Нещо си много приказлив тази вечер — каза той на навигатора си.
— Контролната карта! — подсети го Тайгър.
Двамата заедно подготвиха превключвателите върху оръжейното табло, двойно провериха програмата, която трябваше да потвърди изправността на електрониката и проследиха завъртането на стрелките на компаса и хронометъра. Когато завършиха завоя, Тайгър отново провери местоположението им. Според дисплея пред пилота, вече почти бяха стигнали мястото, където трябваше да пресекат брега. За секунда Джейк кръстоса поглед с Тайгър, след което изключи автопилота. Снижиха с 1000 фута и Джейк изключи външните сигнални светлини, транспондера и ТАКАН-а.