Бомбите не се освободиха.
Джейк натисна гашетката още веднъж и после пак. Никакъв пуск не последва.
Той прещрака главния ключ на системата за бомбопускане, избра ръчно задействане и натисна гашетката. Нищо.
Противникът откри яростен огън точно пред тях.
— Можеш ли да я намериш още веднъж? — попита Коул Джейк.
— Да.
Графтън отпусна лявото крило и пое на юг. Този път смяташе да задейства аварийно освобождаването на бомбодържателите. Рокаите нямаше да се разпръснат, а щяха да останат в контейнерите си, прикрепени към държателите. Когато избухнеха всички наведнъж, жълтите щяха скъпо да платят.
— Още не сме извън играта — каза той на Коул. — Най-добре кажи на нашите, че сме го загазили.
Докато завиваха, навигаторът се залови с радиото.
Във въздуха избликнаха още оръдейни залпове, но слава богу, не прекалено близо. Джейк успя да завие, като постоянно проверяваше налягането на единствената работеща хидропомпа. Понеже управлението на самолета се задвижваше от хидравличното налягане, едно по-рязко дръпване на лоста би претоварило помпата и би оставило пилота зависим от електрическата резервна помпа, която имаше твърде ограничен капацитет. Резервната помпа бе в изправност — лампичката с надпис „Резервна хидравл.“ върху елтаблото светеше — но тя можеше да им осигури достатъчно налягане единствено за хоризонталното и вертикалното кормило, при това с намалена ефективност. Примката се стягаше все повече и повече.
— Как ще настроим системата?
Пускът на бомбодържателите бе единственият избор, който имаше Джейк. Измежду над петдесетте предварително програмирани варианта за избор на балистични траектории на оръжията, заложени в компютъра, нямаше нито една, която да отговаря на пускане на бомбите с бомбодържателите. Точно затова Коул бе задал този толкова важен въпрос.
— Ти какво ще кажеш? — попита Джейк.
— Държателите ще паднат като забавени Снейкс, може би малко по-плоско — каза Коул. — Можем да използваме това, а пък аз ще вкарам корекцията.
Пилотът провери скоростомера. Показваше постоянни 325 възела. Скоростта бе малка, но щяха да прибавят към тридесетина възела след бомбопуска.
Край тях профучаха огнени топки. Нещо се вряза в едното крило и лостът силно потрепери в ръката на Джейк. Той бързо погледна към лявото крило. Всичко бе наред. Но през две дупки на дясното крило бликаше гориво, което въздушната струя отнасяше.
Исусе! Милостиви Боже, помогни ни да се измъкнем живи от този ужас!
— Имам захват на целта. Атакуваме — каза Тайгър.
Последните пръски от горивото на дясното крило изчезнаха в потока. В лявото крило имаше още един тон, но и двете крила се изпразваха чрез обща помпа, която се нуждаеше от подаване на гориво и от двете крила, за да бъде ефективна. Джейк нямаше избор. Отвори крановете на крилата и хвърли неизползваемото гориво. В централния резервоар все още разполагаха с 9000 паунда, което щеше да им даде някакъв шанс да оцелеят, стига да успееха да се доберат до танкера в Залива.
— Две мили. — Пилотът се приготви да натисне бутона за аварийно хвърляне на бомбите. Маркерът на екрана бързо се спускаше надолу.
— Дай ми една секунда предупреждение — подсети той Тайгър. От съображения за сигурност веригата изискваше бутонът да бъде натискан поне една секунда, за да се предотврати случайното освобождаване на оръжията.
— Сега!
Джейк натисна бутона и го задържа. Бух! Той бутна лоста и извъртя силно наляво. Хидравличното налягане и скоростта паднаха, но трябваше да избегнат зоната на взрива, преди да бъдат пометени от ударната вълна. Бомбите избухнаха. В огледалата проблесна ослепителна светлина. Ударната вълна разтресе целия самолет, но не му причини никаква вреда. Интрудърът полетя на юг над града.
Тайгър включи микрофона си и се свърза с диспечера от Блек Ийгъл, седящ в безопасност в кръжащия над Залива Е-2.
— 500 напуска района на целта и тръгва назад.
— Разбрано. Обявявате ли аварийна ситуация?
— Да. Ще ни трябва танкер веднага щом пресечем брега. Джейк избра централния резервоар на горивомера и докато чакаше стрелката да отчете точното количество, продължи да лавира сред взривове и редове трасиращи снаряди.
Мили Боже! Бяха им останали само 5000 паунда. Резервоарът направо бълваше горивото навън. Няма да стигне дори да се доберем до танкера. Ще трябва да катапултираме! Но къде? Дори измъкването от пределите на Северен Виетнам вече бе проблем.
Пред тях трептящите огнени ленти на трасиращите снаряди раздираха нощното небе. В момента летяха над Ханой — противниковата артилерия бе навсякъде около тях. На светлината от звездите и зловещия блясък на трасиращите откоси, отдолу ясно се очертаваха контурите на покриви и дървета. Джейк снижи, докато почти обърсваше с корем покривите. По дяволите, дори само да успееха да се измъкнат от Ханой щеше да е истинско чудо!