— Е, поне няма да продължи така още дълго време! — намеси се в мислите му Сами.
— Какво имаш предвид?
— Още ли не си чул? Кисинджър обяви, че скоро ще има мир. Каза го снощи по новините. Войната почти свършва.
Джейк се почувства така, сякаш някой го е ударил с все сила в стомаха.
— О, по дяволите — каза Сами. — Ти и Морган летяхте, когато го предаваха. Никой ли не ти каза?
— Не — прошепна той.
— За Бога, човече, много съжалявам! Наистина съжалявам!
ГЛАВА З
И двете лампи „Пожар“ блестяха в ослепително червено. Самолетът бе извън контрол. Манометрите на хидравликата все още показваха достатъчно налягане, но носът своенравно играеше нагоре-надолу и машината се отклони вляво. Той бутна лоста докрай вдясно, но левият крен се увеличи.
Погледна към Морган. Главата му липсваше. От края на врата като фонтанчета нагоре избликваха струи кръв. Плексигласът на дясната част на фанара липсваше и вятърът бушуваше из кабината. Командният лост бе в изправност, но самолетът отказваше да му се подчини. Тялото му се блъскаше напред-назад под напора на вятъра и претоварването11. Висотомерът бясно се развърташе и той се пресегна към ръчката за катапултиране между краката си. Нямаше я! Ръцете му се протегнаха нагоре към дублиращата ръчка над главата му, но и тя не си беше на мястото! Не можеше да откъсне очи от лудото препускане на стрелките на висотомера. Полудял от бученето на ураганния вятър, той изкрещя.
Писъкът му го събуди. Тъмнината и паниката си бяха съвсем истински. Неспособен да определи къде се намира, той започна да се бори с чаршафите. Юмрукът му се удари в стената и болката го отрезви. Напипа бутона за нощната лампа и го натисна.
Изрита чаршафите настрани и стъпи на пода. По челото му бе избила пот. С трепереща ръка си запали цигара. Три часа сутринта. Сами Ландийн летеше някъде над Северен Виетнам. Морган Макфърсън беше в специален чувал в корабната морга.
Прекалено много бърбън пи снощи. Главата му пулсираше, а ръцете му още трепереха. Надигна се и затършува в аптечката за аспирин. Намокри една кърпа и отново си легна с хладната тъкан на челото. Остави лампата светната — имаше нужда от светлина.
Концентрира се върху шумовете на порещия вълните кораб. Скърцане на метал придружаваше леките полюшвания на огромното туловище на плъзгащия се по водната повърхност в приспивен ритъм самолетоносач. Чуваха се и човешки гласове, боботене на машини. От работилницата под каютата му долитаха ударите на чук. Джейк прокле наум механика с чука, чието място не бе сред фините прибори, а долу в трюма, при котлите.
Но мислите му неизменно, с почти маниакално постоянство, се връщаха към полета. „Куршумът, който уби Морг, можеше да порази мен. Два инча по-надолу и щеше да мине под брадичката му и да ме уцели в ухото. Пук! Дори нямаше да го усетя. Просто едно леко пукване и после — нищо.“
Беззвучният вик отново отекна в главата му. Усети как вътрешностите му се раздвижват. Спри. Спри! Продължавай да мислиш за това и скоро и ти, като Макфърсън ще си само парче охладено месо! Изтърколи се от кревата, грабна една хавлия и тръгна надолу по коридора към душовете. Пестяха водата, защото напоследък си имаха проблеми с изпарителите; на вратата висеше бележка, че душовете могат да се ползват само между 6 и 7 сутринта и 18 и 19 часа вечерта. Джейк не обърна внимание на разписанието. Опита кранчетата, видя, че работят и остана под течащата вода цели 10 минути. По дяволите Военноморските сили! Да го нашибам на тоя задник, дето не може да накара скапаните изпарители да работят нормално!
Облече чиста униформа цвят каки. Преди да нахлузи панталоните прокара юмрук от вътрешната страна на колосаните крачоли, за да ги разчекне. Мина покрай каюткомпанията на ескадрилата, реши, че не е в настроение за срещи с хора и продължи напред към хангара. Борд 505 стоеше близо до асансьор номер 2. Върху опряна на тялото стойка двама механици сменяха пробития плексиглас на фанара. Единият, младши сержант, когото Джейк познаваше по лице, се извърна към него.
11