На тази височина и при тази светлина самолетът им бе видим за всеки мъж, жена или дете с оръжие в ръка. Джейк усещаше почукванията от куршуми на леки оръжия. Хрътките бяха хванали лисицата си натясно.
Точно когато показваше на Коул данните за горивото, един огнен поток отдясно се насочи право към предната част на фанара. Джейк изтегли нагоре и над него и двамата мъже инстинктивно се дръпнаха назад, колкото и безсмислено да бе това. Извадиха късмет. Ударите бяха само по опашката.
— Къде се намирате — каза някой по радиото.
— Точно над Ханой сме — изкрещя Графтън. Така, както бе осветен от трасиращите снаряди, градът приличаше на отворената паст на Ада. Като че ли на покрива на всяка сграда имаше десетки противовъздушни оръдия.
— И радиото го отнесе — информира го Тайгър.
Разтресоха се от поредните попадения. По обикновено тъмното табло сега светеха множество жълти лампи. Левият генератор бе извън строя, лявата разпределителна кутия — също, хидравличните помпи, горивният филтър... Защо и горивният филтър? Джейк нямаше време да мисли за това. Към тях летяха огнени топки, нещо удари по крилата...
Машината умираше. Джейк погледна към Тайгър.
— Можеш да скачаш вече, ако искаш...
— Продължавай да хвърляш зара! — отвърна му навигаторът.
Джейк зави рязко надясно и информира по нямото радио.
— Дявол 500 завива на запад. Отиваме към Лаос.
Концентрира се върху поддържането на носа нагоре и летеше малко над върховете на сградите. На тази светлина мерачите виждаха самолета съвсем ясно, така че единственото, което му оставаше, бе да лети колкото можеше по-ниско, за да затрудни прицелването им. Навигаторът продължи да предава намеренията им по радиото, за в случай, че емисиите им все пак се приемаха от някой.
Отпред и вляво едно оръдие откри огън с дълъг откос. Снарядите се издигнаха в плоска дъга. Джейк леко потегли, така че да мине точно над тях. Но стрелецът се коригира. В миг пилотът дръпна ръчката на работещия двигател и самолетът намали скоростта: трасиращите снаряди минаха малко пред него. Джейк върна ръчката докрай напред и се гмурна надолу колкото се осмеляваше. Снарядите коригираха посоката си като в забавен кадър.
— Ще ти се подпали шибаната цев — изкрещя той на противниковия стрелец.
Пред тях се появи сграда, която се извисяваше далеч над заобикалящите я. Самолетът зави от дясната ѝ страна и снарядите попаднаха право в нея.
Припламване. Бели проблясъци от дясно. Джейк присви очи в тази посока. През града просветнаха следи като от картечен откос — 12 за секунда.
— Б-52 атакуват — с възхищение в гласа прошепна Тайгър. Градът лежеше оголен под пулсиращата светлина на бомбите. Интрудърът, разтърсван от ударни вълни, сякаш висеше сред раздираната от пукот вселена, изпълнена с блясъци от бомби и нажежени до бяло огнени кълба. Почти цяла минута невидимите Б-52 вилняха над града. А-6 се стрелна в тъмнината над оризовите ниви. В огледалото за задно виждане Джейк видя горящите пожари и все още издигащия се към небето зенитен огън.
— Мили Боже! — каза Тайгър Коул.
— Ще успеем, приятелю — рече с треперещ глас Джейк. Горивомерът показваше 4000 паунда. От време на време нощта бе осветявана от случайни снаряди — дреболия, в сравнение с това, което току-що бяха преживели. Графтън издигна самолета до почти 500 фута според радарния висотомер. Барометричният висотомер не помръдваше.
— Дай 5 градуса вдясно — каза Тайгър. — Преди малко компютърът отказа, но радарът още работи. Навлизаме в някаква долина. Ще се опитам да те насоча нагоре по нея.
Земята се надигаше срещу тях. Джейк започна да се изкачва, поддържайки 500 фута над терена. Тъмнината отвън бе пълна. Продължиха напред, като Тайгър подаваше минимални промени в курса.
Лявата лампа „Пожар“ отново светна. Яркостта ѝ отвличаше вниманието му, така че Джейк я разби с джобното си фенерче. Наблюдаваше горивомера. 3200 паунда. Преминаха над най-високата точка на долината и продължиха да се изкачват. След миг се изкачиха над максималната височина, която можеше да отчете радиовисотомера и той спря да работи, което бе нормалното.
— Завий с 10 наляво и дръж този курс.
Тайгър нагласи радиото на аварийната честота, която винаги се прослушваше. Тези емисии се излъчваха от отделен предавател, така че бе възможно някой да ги чува, въпреки че собствените им слушалки мълчаха. Очите го сърбяха. Джейк разхлаби кислородната си маска и подуши въздуха в кабината. Нещо гореше. Изключи климатичната инсталация. Миризмата изпълваше пилотската кабина. Върна маската обратно и я затегна здраво.