Отново с дясната ръка той се пресегна към ремъците на колана си. Нямаше да има нужда от лодката. Откопча десния ремък и усети тежестта да се премества към задната част на бедрата му. Като внимателно смени ръцете си. Джейк се зае и с левия ремък. Накрая лодката падна и тежестта от краката му изчезна изведнъж. Ръката му автоматически отново се вкопчи в дясното въже на парашута.
Чу глухия гръм от далечна експлозия. Това сигурно бе неговият самолет. Краят на Дявол 500.
Подухна лек вятър, който разхлади лицето му. Някъде отдолу го чакаше джунглата. Кога ли щеше да стигне там? Тъмнината бе пълна. Сети се за фенера в спасителната си жилетка, но не можеше да рискува да го загуби при приземяването.
Биенето на сърцето му, нежната целувка на вятъра и дъжда и успокояващата здравина на парашутните въжета бяха единственото нещо, което сетивата му можеха да доловят сред черната тишина.
Той започна да разсъждава. Дали щеше да падне в короната на някое дърво, или щеше да се приземи в оризова нива или пък насред камениста рекичка? Дали нямаше да се разбие в някоя скала? Той събра крака, за да прикрие чатала си, постави лявата си ръка върху дясното рамо, а дясната — върху лявото и притисна глава надолу към лактите си. Сега просто трябваше да чака.
Цялото му тяло напрегнато очакваше удара. Отпусни се, каза си Джейк. Или не, по-добре остани стегнат. Дръж краката си прибрани един към друг и гледай да опазиш „семейната скъпоценност“ .
Нещо го блъсна в краката, след което се стовари върху тялото му. Обсипаха го серия от бързи, твърди като скала удари. Усети, че краката му се разтварят; през лявата страна на тялото му премина жестока, агонизираща болка. Премяташе се, а ръцете му отчаяно се опитваха да напипат въжетата, които вече не бяха на мястото си. Лицето му се набразди от кървящи драскотини. След това той загуби съзнание.
ГЛАВА 24
Майор Франк Алън седеше в кабината на един А-1 Скайрейдър, в небето над Лаос. РП-то на борда на летящия команден пункт, заедно с въздушните диспечери от предната линия усърдно търсеха цел, достойна за оръжията на Алън. Той и намиращият се на хиляда фута под него воден кръжаха вече почти цял час, когато РП-то ги информира за един свален самолет. А-6 Интрудър, с борден номер Дявол 500. След като потвърди сведенията, Алън провери горивото си и отбеляза времето на коленния си планшет.
— Номад 17, ще ви насочим към тях, за да се опитате да установите радиовръзка — каза диспечерът.
— Разбрано, Номад 17.
Диспечерът подаде данните за района, където вероятно бе паднал самолетът и Алън се наведе към картата си. Когато самолетът, който продължаваше да кръжи, подходи необходимия курс, Алън изправи наклона и нагласи газта и горивната смес. Големият бутален двигател на А-1 веднага откликна на корекциите и стрелката на скоростомера се установи на 140 възела. Воденият го последва по петите. Алън определи мястото на падналия самолет и измери разстоянието — щеше да му отнеме към един час. Оправи посоката, включи второто радио на аварийната честота и като увеличи звука и намали смущенията, предаде:
— Дявол 500, Дявол 500, тук Номад 17.
Тишина. След като опита безуспешно още няколко пъти, накрая той се отказа да ги търси. Звездите осветяваха върховете на облаците, намиращи се на няколко хиляди фута под него. Той си помисли за двамата американски летци, които се бореха за своето оцеляване там долу, на земята. Надяваше се единият да не е стария му приятел от Тексаския Университет — Каубой Паркър.
Партизаните на Патет Лао често просто убиваха пленниците си, вместо да си правят труда да ги транспортират до военнопленническия лагер и да ги хранят. Но ако тези двамата ги заловяха войниците от Виетнамската армия, които охраняваха Пътя на Хо Ши Мин, може би щяха да ги откарат в Ханой, за да ги затворят заедно с останалите пленници. А може и просто да ги вържат за някое дърво и да ги одерат живи. Като се опитваше да прецени каква бе вероятността да намери летците в джунглата отдолу, Алън провери приборите и се вслуша в звука на двигателя си, както бе правил при повече от двеста подобни полета преди.
Двигателят звучеше добре. Скоро мислите му се върнаха към датата на ротация, която настъпваше след три седмици. Дали да се върне в Щатите или да остане за още един период? Все още не беше решил. Напоследък често мислеше по този въпрос по най-различно време.