Облаците щяха да му създадат проблем на сутринта, когато дойдеше време да измъкнат двамата летци от джунглата. Де да можеха да се разкъсат или поне да изтънеят дотолкова, че да позволят на самолетите и въртолетите да си вършат работата!
Усили звука на второто радио и продължи да лети напред.
Джейк Графтън бе сам в една голяма стая, чиито стени се губеха в мъгла. На голия под зееха два отворени дървени ковчега. Той се приближи към тях с кънтящи стъпки и погледна вътре. В единия ковчег лежеше Тайгър Коул, но другият бе празен. Вместо с червена коприна и сатен, отвътре ковчегът бе покрит с пръст и прогнили листа. Той се извърна с отвращение и видя към него да се приближават множество хора, пристъпващи напред рамо до рамо. Костюмирани бизнесмени, дългокоси студенти, дребни жълти мъже в черни пижами — всички заплашително настъпваха срещу него. Някакви ръце го повдигнаха нагоре и той започна да пада по спирала надолу в черната бездна.
Събуди го плющящият по лицето му дъжд. Нямаше престава къде се намира и не можеше да се помръдне от мястото си. Гадеше му се. Затвори уста и се опита да диша, но носът му бе запушен. Даде си сметка, че главата му се намира ПОД краката! Стори му се, че измина цяла вечност, докато вися така в тъмнината и се опитваше да събере сили.
Размаха ръце край себе си. Дясната му ръка докосна нещо. Нещо меко, но плътно. Пръст и листа. Откри, че виси само на около един фут от земята и паниката го напусна. Стисна зъби, за да не извика от болката в гърдите си и се опита да намери в тъмнината катарамите на раменните колани. Трябваше да бъдат върху гърдите му, точно под ключицата, но този път не бяха на мястото си. Не можа да ги открие и, вбесен и задавен от страх и болка, той изхлузи ръкавиците си и обезумял започна да се опипва навсякъде, с надежда да открие познатите метални катарами. Отчаянието породи паника и той престана да се върти малко преди тя да го победи напълно.
Може би закопчалките се бяха изместили, когато се бе завъртял в сбруята. Бавно провери предположението си. Намери лявата катарама над рамото си и внимателно я отвори, като така освободи главата и лявото си рамо. Сега, когато вече знаеше къде да търси, лесно намери и дясната, откопча я и тялото му се свлече надолу, докато почти се просна на земята. Краката му, обаче, все още бяха оплетени някъде над главата.
Трябваше му фенерчето. Наложи си да се съсредоточи, за да си припомни къде го бе сложил, след което методично започна да го търси. Лъчът проряза тъмнината. Необходими му бяха няколко секунди, за да фокусира, после откри, че краката му бяха оплетени във въжетата, които продължаваха нагоре в клоните на дърветата.
Нещо мокро изпълваше устата му. Кръв? Опипа лицето си с ръка, след това насочи фенера към дланта си. Тя бе яркочервена. Махна забилите се в лицето му парчета счупен плексиглас от визьора на шлема. Докосна носа си и в миг го проряза остра болка. Явно бе счупен.
Мина цяла минута, преди да събере сили да продължи отново. Извади от джоба на жилетката си ножа за разрязване на парашутните въжета и се зае да освободи краката си. Не беше лесно — въжетата се състояха от много найлонови нишки. Спря за миг да си почине и завъртя фенера около себе си. Отвсякъде го заобикаляше единствено тъмен шубрак.
Като псуваше наум, той поднови опитите си да пререже омотаните бели нишки, които го хващаха като муха в мрежата на паяк. Болката в гърдите отляво ограничаваше движенията му. Устата му отново се изпълни с кръв и той я изплю. Целият бе мокър от смесицата от дъжд, пот, повръщано и кръв. Най-накрая десният му крак бе свободен. Тялото му отново се приплъзна надолу и сега вече той лежеше на земята, като единият му крак все още бе омотан във въжетата.
Близостта на свободата му вля нови сили и той усърдно продължи да реже останалите нишки с ножа. Най-после и левият му крак се освободи. Преряза го силна болка.
Изстена — първият звук, откакто беше дошъл в съзнание. Когато болката поотслабна, той с мъка седна и внимателно огледа левия си крак на светлината на фенера. Летателният му костюм бе разкъсан на коляното, което не бе защитено от противопретоварващия костюм, който се навличаше над другия.
Коляното, както и краищата на разкъсания плат, бяха покрити с кръв. Ставата бе подута, но поне още можеше да я свива.
Почисти калта и листата от врата си и си свали шлема. Визьорът се бе натрошил. Прокара пръсти през косата си, която бе лепкава и твърда.
Радиостанциите! Той бръкна в предния джоб на спасителната си жилетка и измъкна едната от двете, които носеше със себе си. Изглеждаше напълно здрава. Включи я на режим авариен маяк, което би позволило на тези, които го търсят да се насочат към него. Изчака малко така и включи радиото на предаване/приемане, като нагласи силата на звука.