След няколко болезнени крачки Джейк спря. Ами ако минеше покрай Коул, без да го види в тъмнината?
— Тайгър? — прошепна Джейк в предавателя. Беше му хрумнало, че може и да не са сами в тази джунгла.
Един мек глас му отговори:
— Да?
— Кажи ми, ако ме чуеш, че идвам. Ще ти помогна да се измъкнеш от тази каша.
— Да. — Не каза нищо повече. Джейк напразно притисна предавателя към ухото си, за да чуе още нещо. Тази едничка дума достатъчно добре показваше състоянието на навигатора му. Джейк остави радиото на „приемане“, прибра го в джоба си и дръпна ципа. Хвърли още един поглед на компаса и продължи да се движи.
Ходът му беше бавен и мъчителен. Препъваше се в разни корени и лиани. Клоните на дърветата шибаха лицето му. Постоянно падаше, но всеки път успяваше да се накара да стане и да продължи. След време погледна часовника си. Бяха минали само 15 минути! Какво разстояние бе преминал? 200 ярда? Знаеше, че ловците и туристите често губеха представата си за разстояние. Болката в гърдите бе направо непоносима — сигурно няколко от ребрата му бяха счупени. Завъртя фенера около себе си и видя, че отвсякъде е заобиколен от мокра, буйна растителност.
Откри, че междувременно бяха минали още 15 минути и отново проговори в предавателя:
— Тайгър?
Никакъв отговор. Изчака почти една минута и опита пак. Притискаше малкия говорител към ухото си.
— Да — отвърна му немощен шепот.
— Чу ли нещо? Имам чувството, че направо вършея наоколо.
— Не.
Защо, когато го бе попитал дали е ранен, Коул не му отговори нищо?
— Много зле ли си ранен? — Джейк изчака. Може би Тайгър не бе чул въпроса. Но това не можеше да е бъде! Тогава защо не му отговаряше?
— Мисля, че ми е счупен гръбнака.
Франк Алън удари с юмрук по бедрото си. Счупен гръбнак! Толкова лошо ранен човек не би могъл да избегне врага или да се закачи за спасителното въже, което щяха да му спуснат. Щеше да се наложи въртолетът да спусне някой от екипажа, може би дори и двама, за да го сложат на носилка. А това означаваше да рискуват живота на всички, докато въртолетът висеше над джунглата.
Алън обсъди с летящия команден пункт проблема с тежко ранения летец, като за целта използва основния си радиопредавател, настроен на специалната кодирана честота. От там му дадоха имената на свалените пилоти. Прякорът „Тайгър“ му звучеше познато и сега вече Алън се сети кои са двамата мъже и свърза имената с лицата. Колко време мина, откакто бе ходил на Шило? Три или четири седмици? След още няколко разменени реплики командният пункт нареди на Алън и водения му да се върнат в Након Фаном, тяхната база, Алън бе определен да води спасителната акция. Позивната му щеше да бъде Сенди Едно.
Франк Алън имаше да свърши много неща, преди да изгрее слънцето. Нахвърли набързо няколко бележки върху коленния си планшет. Щеше да има нужда поне от два хеликоптера „Джоли Грийн“ за провеждане на операцията. Те щяха да изтеглят двамата мъже от джунглата. Но Алън и неговите Скайрейдъри първо трябваше да открият свалените летци и да направят всичко, което бе необходимо, за да подготвят и обезопасят района за хеликоптерите. Ако се наложеше, реактивни самолети от цяла югоизточна Азия щяха да бъдат използвани, за да помогнат при евентуална атака на врага.
Прегледа картите още веднаж и пак провери пеленгите, които бе засякъл с помощта на радиокомпаса, както и данните за местоположението от ТАКАН-а на Након Фаном. Двата пеленга се пресичаха на място, намиращо се само на 4 мили от последната известна позиция на Дявол 500, както ги бе информирал летящият команден пункт. Но като отчете съответните разстояния и чувствителността на уредите, той реши, че припокриването на данните е просто съвпадение. Двамата летци можеха да се намират където и да е в радиус от 10 мили от двете засечени точки. Обгради с кръг съответните места и внимателно разучи картата на червената светлина от фенерчето си. В кръга с радиус от 10 мили попадаха високи 5800 фута планински върхове и селата Сам Нуа и Ван На Йунг. Надяваше се, че летците не са се приближили към селата, защото ако селяните бяха чули катастрофата, щяха да се въоръжат и да бъдат готови с първите лъчи на слънцето да започнат да преглеждат района храст по храст, в търсене на парашути.