Най-накрая се предаде. Не можеше да продължи нататък. Изтощението и болката го надвиха и той потъна в дълбок сън.
Дъждът спря да вали два часа преди изгрев-слънце. Бурята отмина отвъд планините, надолу по долината на Червената Река, за да достигне накрая морето. Въздухът все още бе много влажен. По листата се образуваха капчици вода и се събираха в малки ручейчета, които започваха да криволичат надолу из гъсталака, за да достигнат накрая до земята, където потъваха в мокрия килим от изгнили листа. Но Джейк Графтън не видя нищо от това. Той лежеше там, където силите го бяха изоставили окончателно и спеше.
ГЛАВА 25
В командния пункт на спасителните операции към Након Фаном. Франк Алън научи в 00.15 часа, че нито един от двамата летци на А-6 не се бе отзовал на контролното повикване в полунощ. Това не беше добре. Наложи се Алън да спре усилията си да организира и инструктира екипажите на участниците в спасителната операция и да претегли всички трудности.
Предвижданията за времето бяха оптимистични — призори се очакваше разкъсване на облачната покривка над района, където щеше да се проведе акцията, но това бе единственото светло петно в иначе мрачната картина. Теренът представляваше комбинация от карстови варовикови скални образувания и дълбоки долини. Щеше да е сравнително лесно да приберат свалените летци, в случай че те се намираха някъде на високото. Но ако бяха ниско долу в долината, техните спасители можеха да се окажат силно застрашени от вражеската противовъздушна отбрана, разположена високо сред скалните масиви.
Навигаторът беше сериозно ранен, а пилотът вече не отговаряше на повикванията. Алън се чудеше, дали не бе хванат в плен. Беше му казал да стои на едно място, но, разбира се, той сигурно сега обикаляше района, търсейки приятелчето си. Може да бе попаднал на противников лагер или пък на някой временен склад за гориво край шосето. А може би бе загубил радиопредавателя си или пък бе паднал от скала.
Алън се откача да прави по-нататъшни предположения и реши, че ще е по-добре да се концентрира върху детайлите, които биха били от някаква полза — като примерно въоръжение и позивни, гориво и навигационни ориентири — все неща, които биха могли да му дадат различни варианти за действие, в зависимост от ситуацията. Това поне му беше пределно ясно — трябваше да е достатъчно гъвкав, да разполага с повече от едно решение във всеки даден момент, ако искаше да спечели предстоящата битка.
В пет часа сутринта Алън вече се намираше във въздуха. Десетте Скайрейдъра — отживелици с бутални двигатели във века на реактивните самолети — полетяха на север над облаците, сред които вече започваха да се появяват тъмни процепи. Всеки самолет разполагаше с по четири двадесетмилиметрови оръдия в крилете. В добавка всички носеха и по един допълнителен резервоар под всяко крило и множество други оръжия, сред които имаше 2.75-инчови НУРС39-ове, бели фосфоресциращи димки, и четири 250-паундови бомби, съоръжени с 36-инчови удължени възпламенители, наричани още „косачки“.
Когато стигнаха предварително избраната от Алън точка на изчакване, която той бе нарекъл „Алфа“, осем от Скайрейдърите започнаха да кръжат на най-икономична скорост, която позволяваше пълноценно използване на горивото, докато Алън и неговият воден продължиха към района, където щеше да се проведе спасителната акция. Алън бе решил да държи по-голямата част от силите си в резерв, докато не разбере къде точно се намират свалените летци, както и доколко силна е вражеската опозиция.
На изток розовото утро вече се разпукваше над хоризонта. Франк Алън активира системата за бойно използване и провери работата на прицела. Всичко беше наред. Звездите избледняха, а небето изсветляваше все повече и повече. Прегледа въпросите, които трябваше да установят със сигурност самоличността на двамата летци, в случай че успееше да установи контакт с тях. Тези лични въпроси, които всеки сам си измисляше, се пазеха в главната квартира на базата за спасителни операции. С тяхна помощ се установяваше дали ответниците са тези, за които се представят. Знаеше се, че понякога виетнамци, които говореха перфектно английски, биваха използвани, за да вкарат в клопка и унищожат американски спасителни самолети. Също така бе възможно оцелелите свалени пилоти да са хванати в плен и да бъдат принуждавани да установят радиовръзка със своите. Единствено точните отговори, известни само на човека, който ги бе писал, щяха да докарат спасителните хеликоптери.
— Сенди вика Дявол 500 на аварийната. Чуваш ли ни? — Този въпрос бе зададен четири или пет пъти по аварийната честота — точно както бяха правили на всеки кръгъл час през цялата нощ. Никакъв отговор.