Въпреки че така предавателят се заглушаваше от ръката му, Джейк все пак продължаваше да чува разговарящите помежду си пилоти. Явно бяха открили и другия парашут. Имаше чувството, че звукът на радиопредавателя бе силен като духова музика. Знаеше, че жълтите са някъде в джунглата около него и го търсят, затова, преди поредния мъжки глас да прогърми по радиото като удар на чинели, той го изключи.
Сега, когато предавателят вече мълчеше, а бученето на самолетите се чуваше някъде от много далеч, гората около Джейк изглеждаше злокобно притихнала. Тялото му се сгърчи от пристъпи на треперене. Стисна здраво дръжката на револвера. Подобно на хванато в капан животно, той беше крайно напрегнат. Изчака така известно време, след което направи крачка напред към контрастиращия на зеленината на джунглата процеп бяла коприна. Огледай се, ослушай се, пристъпи... Огледай се... ослушай се... крачка... огледай се...
Тайгър Коул лежеше по гръб с провиснали към земята ръце върху един камък, с височина до коляно. Главата му бе гола; шлемът бе паднал до скалата. Целият бе оплетен в объркани парашутни въжета. Беше се приземил близо до една рекичка, в местност, осеяна с камъни и скали.
Очите на Коул бяха затворени, а устните — открехнати. Лицето му бе подуто и на петна — очевидно от ухапвания на насекоми. Джейк докосна бузата му. Беше топъл. Гърдите му се надигаха.
Хвала тебе, Боже! Беше жив!
Джейк си спомни за самолетите над тях и отново включи предавателя.
— Намерих го. Жив е, но е в безсъзнание. Намираме се точно под парашута.
— Прието.
Джейк внимателно раздвижи главата му напред-назад и масажира бузите му.
— Хей, Тайгър! Хей, Тайгър! Събуди се! Това съм аз, Джейк!
Клепачите му потръпнаха и той отвори очи. Отначало Тайгър просто се взираше в далечината, но после погледът му се спря върху лицето на Джейк. Най-накрая успя да фокусира.
— Джейк?
— Да. Тук съм, приятелю! Добрите вече ни намериха, а лошите още не са успели. Ще се оправиш! — Джейк разкопча ципа на спасителната жилетка на Коул, извади една от бутилките му, отвинти капачката и повдигна главата на навигатора.
Тилът му бе някак много мек. Графтън го погледна. Беше покрит с кръв. Отново разгледа шлема в основата на скалата. Беше счупен на две. Може би именно той бе спасил живота на Коул.
Джейк процеди малко вода между разтворените устни на навигатора си. Коул преглътна и адамовата му ябълка се раздвижи. Джейк му даде да пие още.
— Стига — немощно рече Коул.
— Къде си ранен?
— Гръбнакът ми е счупен. Не мога да се движа. А и не виждам добре. От време на време изпадам в безсъзнание.
— Може и да не е счупен. Чувстваш ли това? — Джейк го стисна за по-близката ръка.
— Да.
Джейк хвана бедрото му.
— А това?
— Малко, но не мога да го мръдна.
Джейк сложи ръка на челото му, донякъде, за да изтрие потта, но и просто за да го докосне. Една-две сълзи се претърколиха по бузите на пилота. През сълзи, Джейк видя, че една от зениците на Коул бе силно разширена.
— Махни ме от тая скапана скала!
— Преместването може да те убие.
— Всички ще си отидем все някога. А сега ме свали от тая шибана скала и ме остави да легна върху листата.
Джейк разкопча ремъците на парашута и освободи Коул от оплетените въжета. Не, гръбначният му мозък все още не бе прекъснат и ако го преместеше, рискуваше да го убие или да го парализира за цял живот.
— Ще трябва да останеш върху скалата, докато екипажът на спасителния хеликоптер не ми помогне да те сложим на носилката.
Коул започна да псува Джейк, но той не му обърна внимание, а хвана въжетата и се опита да свали парашута на земята. Задърпа от няколко ъгъла, дори увисна на въжетата с цялата си тежест, така че краката му се отделиха от пръстта, въпреки болката в гърдите. Но парашутът явно щеше да си остане горе, във върховете на дърветата. Тук отделни части от небето можеха да се видят през процепите в листака, понеже поради скалистия терен, тропическата растителност бе малко по-рехава.
— Този път здравата изпортих нещата, Тайгър! Направо сме затънали до шия в... — но Джейк видя, че Коул отново бе загубил съзнание. Дръпна ципа на един от джобовете на спасителната си жилетка и извади оттам малкото останал му бинт. Разкъса опаковката и положи рулото под главата на Коул. Поне беше по-меко и чисто от скалата. Вдигна предавателя на Тайгър от земята — явно той го бе изпуснал там през нощта — и го изключи, за да не се хабят батериите. После отново се свърза със Сенди.