— Жалко за мистър Макфърсън! Да, много жалко!
— Няма и следа от друг куршум по целия самолет, мистър Графтън! Половин час го оглеждахме внимателно, за да проверим дали не са ви уцелили и някъде другаде.
Пилотът само кимна и продължи по пътя си. Излезе на една от издадените платформи по средата на левия борд.
Единствената светлина тук идваше от отворения люк на хангара. Два големи шпила стояха готови за привързване, когато корабът пристанеше на ляв борд. Джейк се настани върху единия от тях. На няколко мили в далечината проблясваха светлините на есминец или фрегата. Вятърът носеше тръпчивия мирис на море. След около половин час се върна обратно вътре и изкачи стълбите към ниво 0-3, намиращо се между хангарите и палубата. Вместо соления дъх на въздуха отвън, тук го посрещна миризмата на боя и смазочно масло. Прекоси лабиринта от коридори и намери каютата на младшите офицери, в която бе живял Макфърсън.
Вратата зееше отворена. На пода от едната страна на помещението за осем души бяха сложени два сиви стоманени сандъка, в които Малкия Оги Одегард и навигаторът му, Джо Кенфилд, прибираха някакви дрехи и лични вещи.
— Как е? — промърмори Джейк и седна на койката срещу пилота.
— Прибираме нещата на Морг. Гадна работа — каза Малкия Оги. — Целият му багаж трябва да е готов, за да може да го пратят на жена му, когато стигнем Филипините след три дни. — Такова бе винаги задължението на съквартирантите на убитите или изчезналите. Именно поради тази причина двама души от един екипаж не можеха да живеят заедно, в една стая. Кенфилд седна зад бюрото на Макфърсън и започна да се рови из писмата, списанията и всичките малки сувенири, които Морг бе събрал за последните шест месеца. Прякорът на Кенфилд бе Големият Оги, защото бе с два инча по-висок от своя дребен командир, с когото страшно си приличаха, въпреки че пилотът беше бял, а навигаторът му — черен.
— Морг беше невероятно чиста душа, Джейк. Няма нито едно порно списание или писмо от някое старо гадже! Човече, тоя, дето ще събира моя багаж, ще се надърви още докато ми чете писмата! — Той отвори поредния плик, увери се, че писмото е от жената на Морган, върна го в плика и го прибави към купа, който щяха да слагат в стоманените сандъци.
— Тая почтеност на Морг оказваше добро влияние върху моите поразклатени морални принципи! Той беше свестен човек! — каза Джейк.
— Наистина ще ни липсва! — Малкият Оги погледна Графтън изпод вежди. — Ами ти как си, приятелю?
— Добре съм. Шкиперът ми даде свободна вечер, но утре пак съм в наряда.
— Още няколко дни и тръгваме за Субик Бей12 — напомни им Големият.
— Единственото, което ще правя, е да лежа край басейна и да пия джин с тоник! — обеща си Малкият Оги.
— По това време на годината може и да вали като из ведро! — Джейк продължи да наблюдава работата на двамата. Малкият Оги старателно сгъваше униформите, бельото и цивилните дрехи на Морг, преди да ги сложи в сандъците. Когато вещите му бяха прибрани, а личната кореспонденция — прегледана, Морган Макфърсън вече щеше да е официално погребан за хората от ескадрилата. Но щеше ли и Джейк да го забрави толкова лесно?
— Ей, момчета, мислите ли, че войната скоро ще свърши?
— Имаш предвид изявлението на Кисинджър, че мирът скоро ще дойде? — намръщи се Малкият Оги.
— Аха. — Гласът на Графтън звучеше толкова меко и тихо, че Големият го изгледа сериозно.
— Няма да свърши, докато не бъде подписано мирно споразумение и жълтите не пуснат военнопленниците да се приберат у дома — каза Малкият.
— Няма да стане много скоро.
— Така ли мислиш?
— Ами, дрънкат за това вече три години. По дяволите, цяла година им отне да решат каква трябва да бъде формата на масата за преговори! С този темп мирният договор ще бъде подписан чак към края на века!
Големият каза:
— Морган няма да е последният загинал в тая война, Джейк! Не се самообвинявай! Още много мъже ще умрат!
Джейк се изправи да си върви.
— Пази се! — рече му Малкият Оги.
— Няма да летиш поне още 24 часа. Върви пийни нещо! — посъветва го Големият.
— Вече го направих.
— Ами направи го още веднаж!
Отново в каютата си, Джейк съблече униформата и свали една от вратичките на вградения гардероб, който по този начин се превръщаше в писалище. В нишата имаше разни листа и книги. Тя служеше също и за класьор за секретни документи. Пресегна се и запали флуоресцентната лампа, която осветяваше малкото бюро, но оставяше другата част от каютата в сянка. Приглушената светлина придаваше на стаята особен уют, който изглеждаше абсолютно невъзможен за такъв огромен военен кораб, чиито 95 000 тона побираха в себе си екипаж от пет хиляди души. Джейк изключи останалите лампи, за да потърси успокоение и забрава в уютния полумрак.
12