Когато свърши и с това. Джейк пак обърна внимание на Коул.
— Събуди се, Тайгър. Събуди се! Хайде, Върджил! — Напръска лицето му с вода и Коул отвори очи.
— Какво, по дяволите, става, Джейк? Кръщаваш ли ме, или това е последното причастие?
— Ти само стой буден. Ще трябва да си помагаме, за да си спасим задниците от този ад. Стой буден. Няма да умреш в ръцете ми, копеле такова!
— Няма начин! Хей, имаш нещо на врата си. Прилича на пиявица.
Напипа неща студено и хлъзгаво. Като се опитваше да не разкъса животното на две, Джейк го дръпна и усети болка, когато част от кожата му се откъсна заедно с пиявицата. Потръпна от погнуса. Щом имаше една, сигурно имаше и още. Бързо разкопча спасителната си жилетка и коланите и като обезумял се опипа целия. На гърба, малко над плешката, намери още една и веднага я махна от кожата си. На лявата му ръка имаше още две. Три се бяха впили в краката му, точно над горния край на ботите. Пиявиците бяха дебели, насмукани с кръв. Когато ги махна всичките, Джейк отри кървавата си ръка о панталоните.
Разгледа внимателно Коул и прокара длан по вътрешната страна на дрехите му. Не откри нищо. Започна да разкопчава облеклото му.
— Недей. Мога да жертвам малко кръв — и без това си имам предостатъчно. Просто ме остави да си лежа тук.
Джейк навлече спасителната си жилетка и предпазните колани и се увери, че всичките му джобове са закопчани. Седна до главата на Коул и сложи револвера в скута си.
— Снощи чух гласове — прошепна Коул. — Жълтите са наблизо.
Франк Алън си имаше проблем. Още не бе видял и следа от виетнамците, а те несъмнено често използваха този път. Ако бяха разположили оръдията си по стръмните карстови скали, които продължаваха на изток и запад и се издигаха на няколко хиляди фута нагоре към облаците, то нищо летящо не би могло да се чувства сигурно в тази долина. Без съмнение жълтите чакаха хеликоптерите да пристигнат, преди да се покажат от скривалищата си.
Алън зави и отново прелетя със самолета си над пътя, като се надяваше да привлече към себе си огън или пък да забележи прикрито зенитно оръдие. Нямаше късмет.
След няколко минути слънцето щеше да се изкачи достатъчно високо, за да огрее ширналата се от изток на запад долина и тогава вече щеше да е много трудно да се забележат проблясващите дула на пушките или трасиращите снаряди. Като си даваше ясна сметка колко опасно бе това всъщност, той облетя надигащия се терен от двете страни на мястото, където се намираха двамата свалени летци. Воденият му летеше над и малко встрани и зад него, готов да атакува евентуалния противник. Но никой не започна да стреля по тях.
— Прекалено тихо е — каза Алън на водения си, капитан Боби Крушата Бартлът — отличен пилот, с първо назначение във Виетнам.
— Хайде да обстреляме южната страна на пътя и да видим какво ще стане.
— Добре.
Франк се насочи на изток. Там небето бе съвсем ясно. Двата Скайрейдъра, идеално очертани на фона на небесната синева, представляваха примамлива цел. Алън повтори намеренията им за Графтън, който чуваше репликите им, след което вдигна крило и се обърна, за да полети отново обратно над пътя.
Червената точка върху мерника му обходи дърветата. Когато достигна 1000 фута, Алън натисна бутона на лоста. Скайрейдърът потръпна от отката на стрелбата с двадесетмилиметровите оръдия. Трасиращите снаряди се понесоха надолу към джунглата. Разрита педалите, без да пуска бутона. След една секунда го отпусна и сега Крушата започна да стреля. Така прелетяха над цялата долина, като стреляха на смени.
От северната страна на шосето към тях се издигна откос трасиращи снаряди. И двамата пилоти го видяха едновременно и рязко го избегнаха.
— Прилича на 23-милиметрово под някаква камуфлажна мрежа — предположи Крушата.
Завиха точно под разкъсалата се облачна пелена на 4000 фута над джунглата и отново се снижиха надолу, като Алън водеше, а Бартлът го следваше отзад и малко встрани. Франк се концентрира върху мястото, където трябва да се намираше невидимият стрелец. Червената точка върху мерника му отново пробяга по джунглата.
Сега! Натисна бутона и снарядите му полетяха към гората.
От двете страни на пътя избухна оръдейна стрелба — целеха се по водещия самолет.
— Вдигни се, Франк! — изкрещя му Бартлът.
Приборното табло пред Франк Алън се пръсна и някаква невероятна сила размаза левия му крак. Но той продължи да стиска лоста здраво и се опита да вдигне носа на самолета. Стъклото на фанара се разтроши. Край пилотската кабина запрелитаха парченца от капаците на двигателя. Самолетът се тресеше под ударите на тежките снаряди. Предното стъкло се обля в масло и той вече не можеше да вижда нищо пред себе си.