— Значи си чул?
— Да.
— Толкова бях уплашен — призна си Джейк и закри лице в ръцете си. После отново погледна Коул. — Иска ми се да бях отишъл при него. Никой не бива да умира сам! — Джейк стисна ръката на Тайгър.
Навигаторът меко проговори:
— Знам какво е да те е страх — той млъкна и известно време просто дишаше. — Никога не бих могъл да съм пилот, понеже ме е страх от самолета. Не бих могъл да дръпна ръчките или да отпусна носа! — Примига бързо няколко пъти. — И сега ме е страх.
— Ще се измъкнем! — гласът на Джейк не звучеше кой знае колко убедително.
— Дяволите да те вземат, Графтън! Мамка ти! Той загина, опитвайки се да помогне на нас! — Изтощен, Тайгър затвори очи. Когато ги отвори отново, каза: — Погледни синьото небе там горе! През листата на дърветата могат да се видят малки отрязъци от него. — Очите му се извърнаха към Джейк. — Ти ще се спасиш. На мен ми стига. Не желая да прекарам следващите 40 години в инвалидна количка. Искам да умра тук. Искам ти да...
— Дявол — прекъсна ги радиопредавателят, — към вас се приближават трима-четирима от лошите. Току-що пресякоха пътя; очевидно са забелязали парашута. Ще пристигнат, преди да можем да направим нещо. Най-добре, ако можете, се скрийте.
— Прието — тихо каза Джейк в микрофона. Наведе се, пусна радиото и започна да претърсва храсталака във всички посоки.
— Ти се махай! — настоя Тайгър Коул. — Аз съм свършен. Хайде! Изчезвай!
Сякаш по своя собствена воля, револверът се пъхна в ръката на Джейк. Той огледа дърветата в посока към пътя. Настоятелните молби на навигатора отекваха в ушите му. Изправи се и тръгна назад, с лице към Коул, след което се обърна и затича напред. Падна, преди да е успял да стигне далеч.
Забил лице в пръстта, той изпадна в паника. С мъка се изправи на крака и пак се втурна напред. След още четиридесет ярда отново падна. Този път остана да лежи на земята.
Какво правиш? Как ще живееш после със спомена за това? Пилотът на Спад-а бе свършен, но Коул още не е! Ти си единственият, който може да му помогне да се качи на въртолета и да се измъкне от тук. Той иска ти да го направиш, дори и това да му струва живота. Още не се е предал!
Паниката го напусна и вместо нея го обхвана пълно спокойствие. Беше сигурен в едно — по-скоро бе готов да умре, отколкото да изостави Тайгър Коул.
Изправи се на крака и извади и двете оръжия. Плъзна затвора на автоматичния пистолет, само колкото да види месинговия блясък в гнездото, после сложи предпазителя. Стисна го в дясната си ръка, като палецът му лежеше върху лоста на предпазителя. Припомни си случаите, когато беше стрелял с автоматичен пистолет, сети се колко бързо можеше да произведе изстрел, ако махнеше предпазителя с палец, докато показалецът натискаше спусъка. В дясната си ръка стисна револвера Магнум .357 със свалено петле. Още не.
Пропълзя обратно в посоката, от която бе дошъл. Когато забеляза лежащия на земята Тайгър, той се скри зад големия дънер на едно дърво и зачака. Чуваше шумоленето на вятъра в листата над главата си, както и далечното бучене на бутални и реактивни двигатели.
За пореден път очакваше появата на елена в Апалачите — с надежда и без страх.
Ако загинеше, щеше да лежи тук редом с Франк Алън и Тайгър Коул. Ако оцелееше, щеше да бъде с Кали. Вдигна дясната си ръка към джоба на ръкава и напипа твърдостта и обещанията, които носеше в себе си годежният пръстен.
Ако изобщо искаш да направиш нещо, трябва да се приближиш още! Трябва да си на такова разстояние, че да успееш да ги убиеш, преди те да са успели да вдигнат автоматите си и да започнат да стрелят. Чакаше с чувство на спокоен фатализъм, но дишането му бе повърхностно. Държеше автоматичния пистолет в дясната, а револвера — в лявата ръка. Щеше да е въпрос на късмет. Те бяха калени войници, свикнали да се бият в джунглата, готови да посрещнат неочакваното; той бе въздушен боец.
Вниманието му беше отклонено от ниското бучене на приближаващ се Скайрейдър, летящ малко над върховете на дърветата. Джейк погледна нагоре, след което отново извърна очи към Коул и видя, че съвсем близо до него стои някакъв мъж. Графтън се придвижи напред, заедно с нарастващия шум на самолетния двигател. Облеченият в черно мъж, с гръб към него, вдигна глава към небето. Сега Джейк различи още една човешка фигура, която тъкмо се навеждаше над Тайгър. Звукът се усилваше. Изтрещя автомат и пилотът трепна, след което постепенно отново се отпусна. Имаше още много работа, преди да го застигне някой куршум.
С безкрайно търпение той направи още една крачка. През листака забеляза трети войник, който свали от рамото си своя АК-47, когато бученето на Скайрейдъра се загуби в далечината. После той огледа джунглата около себе си. Никой от мъжете не можеше да забележи сред общата зеленина облечения в зелен костюм пилот.