Тримата войници се събраха край проснатото тяло на навигатора и оживено, но тихо заобсъждаха нещо. Един от тях се наведе и зашлеви лицето на Коул, а останалите се разсмяха, успокоени, че вече не ги заплашва стоманения гняв на бойните самолети.
Трима войници с автомати. Дали нямаше и още? Внимателно, Графтън! Ако има някой, който не си видял, няма как да избегнеш куршума!
Той изчака. Все още се намираше на повече от 50 фута от тях — прекалено далече, за да е сигурен, че ще може да ги уцели всичките. Един или двама нямаше да са достатъчно. Щеше да му се наложи да стреля, ако се опитаха да убият Тайгър, но засега по-добре да изчака. Разгледа черните им дрехи и тъмните маскировъчни шапки. Единствените си провизии носеха окачени на коланите около кръста.
Едва доловим, до него достигна звука на предавател. Тримата мъже се заоглеждаха из високия до глезените детрит, с който бе обрасъл „пода“ на джунглата. Единият триумфално вдигна в ръце радиопредавателя, за да могат да го видят и останалите.
Джейк направи крачка напред, после втора. Мъжете се бяха скупчили край кутията. Все още частично се прикриваха от тропическата растителност. Графтън се придвижи с още две крачки напред.
Дано да продължаха да зяпат радиото!
Той направи още една крачка. Сега се намираше само на 40 фута от тях.
Вдигна пистолета на нивото на гърдите си и пренесе тежестта си за поредната крачка. В този миг мъжът, който стоеше с лице към него, го забеляза. По загорялото му лице се изписа изненада в същата секунда, в която куршумът, изстрелян от 45-калибровия Колт го уцели право в гърдите. Главата му клюмна напред, широкополата му шапка падна и той се свлече на земята.
Мъжът отдясно се извърна, като заедно с това се опитваше да нагласи оръжието си. Пилотът стреля. Реши, че и този път е уцелил, насочи пистолета към падащата фигура вляво от него и бързо изстреля три последователни куршума във войника, който се изтърколи настрани сред разхвърчалите се парченца пръст и трева. Изчакай! Прицели се добре!
Виетнамецът продължаваше да се търкаля из листака. Джейк внимателно се прицели и отново стреля. Куршумът застигна движещото се тяло; то потрепери и спря на място, разтърсвано от конвулсии.
Джейк отново се извъртя към човека отдясно, който се опитваше да се изправи и да насочи пушката си към него. Джейк стреля бързо и пропусна. Онзи почти бе успял да вдигне цевта си. Пилотът стреля още веднаж и сега вече насочения срещу му автомат падна и войникът се свлече на земята.
Мъжът отляво, донякъде прикрит от храстите, продължаваше да се движи, така че Джейк направи няколко крачки към него и се опита да се концентрира върху мушката и да укроти оръжието. Натисна спусъка. Не последва нищо. Патроните бяха свършили. Той пусна Колта, стисна револвера с две ръце и издърпа назад петлето.
Мъжът лежеше по гръб сред листака. Пищеше. Джейк се измести леко настрани, за да се прицели по-добре. Пушката на войника проблесна няколко пъти, докато Графтън се опитваше да вземе на мушка гърчещата се фигура. Натисна спусъка в същия момент, в който нещо го уцели в главата.
Главата му се пръскаше от болка. Зрението му беше размазано. Опита се да се движи, но това само направи болката в главата непоносима.
— Джейк?
Звукът бе някак си изкривен и сякаш идваше от много далече.
— Джейк?
Гласът прозвуча вече от по-близко. Той протегна ръка.
— Зад теб съм, Джейк.
Много внимателно Джейк се извъртя така, че да се окаже с лице нагоре. Светът около него бясно се въртеше и той имаше чувството, че пада, но постепенно световъртежът намаля. След като си почина, Графтън се опита да седне. Падна назад, стенейки.
— Май един куршум засегна слепоочието ти, Джейк. Но ти го пречука, копелето!
Пилотът се претърколи наляво. Вторачи се в навигатора, който лежеше на около осем фута от него, с извърната към Джейк глава. Постепенно успя да фокусира, въпреки че образът на Коул продължаваше да потреперва при всеки нов удар на сърцето му.
— Знаех си, че ще се върнеш, Графтън!
Бавно, много бавно Джейк се сви и се изправи до седящо положение. Стисна главата си с ръце като в менгеме.
— Сигурно имаш сътресение от куршума.
Джейк зарея поглед около себе си. Северновиетнамците лежаха проснати наоколо, изпружили безчувствените си тела.
Значи това било!
Извънредно бавно той припълзя към най-близкия труп. Очите на мъртвия гледаха в някаква точка далече, далече, отвъд предела на знанието, на живите. Това беше първият човек, който някога бе застрелял. Джейк се приближи още. Войникът бе пропътувал много пътища, изминал хиляди мили, видял безброй неща, вероятно бе убил мнозина и сега лежеше насред джунглата мъртъв заедно с приятелите си. Вонята на изпражнения достигна до Джейк, въпреки запушения му нос. Сфинктерът на мъртвеца се бе изпуснал. Значи така мирише смъртта — на лайна. Много подходящо!