Изправи се и седна, като изчака световъртежът да отмине. От въртенето и пулсирането на главата му се догади и той повърна. Светът си дойде на мястото. Отново погледна към мъртвите войници. Телата им сякаш вече бяха започнали процеса на завръщане към пръстта — донякъде бяха покрити с изпопадали по земята листа.
До него лежеше един автомат. Щяха да имат нужда от него, в случай че се появяха още виетнамци. Вдигна оръжието и видя, че е на „автоматична“. Вътре се виждаха патрони, очакващи реда си да попаднат в цевта. Джейк обърна обратно оръжието и от него се изсипаха листа и пръст. Болката в главата му постепенно се превръщаше в отвратителна мигрена. Подпря приклада на автомата на земята и бавно се изправи на крака.
— Мислех, че си мъртъв. Ще се оправиш ли? — попита Тайгър.
— Да.
— Тогава защо не намериш онова шибано радио и не питаш онези момчета горе кога, по дяволите, ще ни измъкнат оттука? Ако се помотаят още малко, ще ни се наложи да избием цял полк!
Джейк намери предавателя. Наведе се внимателно и го взе в ръце. После също толкова внимателно вдигна и своя 357, след което разрови листата за 45-калибровия колт.
— Ако търсиш Колта, мисля, че го изпусна ей там. Боже, Джейк, приличаше на самия Уайът Ърп, когато стреляше по тия копелета. Подсещай ме, че за напред трябва да ти викам „сър“!
Джейк вдигна пистолета и включи микрофона.
— Пречуках жълтите. Кога ще дойде въртолетът?
— Кой е служебният ви номер?
Той се вторачи в предавателя, опитвайки се да мисли. — Не мога да се сетя, мамка му! Господи! Елате да ни приберете, гадни копелета такива!
— Кой е най-хубавият автомобил на света?
— Шевролет ’57.
— Значи ги пречукахте онези гадняри, а? Браво на вас! Въртолетът ще бъде тук след пет минути. Сега слушайте внимателно. Ще спуснат носилка с един от екипажа, за да издърпат първо навигатора. Ти ще чакаш на земята. Дръж си главата наведена надолу, докато не спуснат специалното въже, после се закачи за него и ние ще те изтеглим — заедно със спасителя.
— Добре. Но без повече усукване!
— Ще се вдигне много огън и пушек, Алфа едно. Мислим, че се справихме с тежката артилерия, но там долу има още доста лековъоръжени виетнамци. Ако стане прекалено напечено, може да се наложи въртолетът да се оттегли за известно време и да ви остави двамата с човека от спасителния отряд да почакате на земята. Не се паникьосвайте!
— Ясно! — Той свали надолу предавателя и изтри кръвта от лявото си око.
— А сега просто седни, концентрирай се и ми кажи, когато въртолетът дойде точно над теб.
— Хубаво.
Джейк седна до навигатора си, смени празния патрон в револвера с нов от спасителната жилетка, след което прибра оръжието в кобура. Извади от спасителната жилетка на Коул нов пълнител и изхвърли празния. После мушна Колта в жилетката си.
Той положи автомата в скута си, опря гръб на скалата, върху която лежеше Коул и огледа заобикалящата ги джунгла, както и гъсто преплетените корони на дърветата над тях. Болката в главата му се локализира в лявото слепоочие; пулсираше с всеки удар на сърцето му.
— Може би трябва да претърсиш труповете. Сигурно имат някакви документи.
— Майната им!
— Ако скоро не дойдат да ни приберат, може да се появят още такива като тях. Мястото направо гъмжи от жълти. Ако ни хванат с тези трупове край нас, ще се постараят да умираме колкото може по-дълго.
— Няма да ни хванат. — Автоматът тежеше върху бедрата му. — Ще се измъкнем — Франк Алън загина, за да може ние да се спасим!
— Затова ли се върна?
Джейк си спомни какво бе казала Кали, когато ѝ разказа за Морган — преди, както му се струваше, много време — „Ти си направил каквото си могъл, не е можело да се направи нищо повече. Не си се предал.“ Опита се да намери точните думи, с които да отговори на въпроса на Коул.
— Трябваше да се върна. Франк Алън не ни изостави. Морган също не избяга. Ние двамата с теб забъркахме голяма каша, като се опитахме сами да сложим край на войната. Но ти не ме заряза в бедата.
— Радвам се, че летяхме заедно — каза Коул. — Чуй! — Далечното бучене на бутален двигател постепенно набираше мощ. Джейк се прилепи към земята.
Край пътя заизбухваха огнени клади. Напалмът се запалваше с рев, в момента, в който въздухът възпламеняваше гъстата смола. Нагоре през клоните на дърветата се издигаше черен, убийствен пушек.