След няколко минути Скайрейдърите направиха още един заход. Бледосивият пушек на белия фосфор — Уили Пит — се носеше между стволовете на високите дървета — тъмни колони, завинаги скрити от слънчевата светлина.
После Джейк чу звука, който бе чакал. Над бученето на работещите с пълна мощност бутални двигатели се открои воят на реактивни двигатели с пулсиращи лопати. Вгледа се в листака над главата му, за да види следите от роторната въздушна струя. От радиото долетя спокоен глас:
— Чудесно, виждаме парашута.
— Те са точно под него!
Туптенето на лопатите и писъкът на двигателите се усили. Спасението им се приближаваше с рев към тях,
Джейк зърна люлеещата се зелена метална маса, която се носеше над разбунените корони на дърветата. Изведнъж го помете истински ураганен вятър; из въздуха полетяха откъснати клони и листа. Той изкрещя в радиопредавателя:
— Тук сме! Тук сме! Точно над главите ни сте! Спрете!
Хеликоптерът увисна над него. Джейк скочи на крака и размаха ръце, неспособен повече да сдържа възбудата си.
Заедно с носилката, от въртолета се спусна и мъж с шлем, чието лице не се виждаше заради спуснатия визьор. Въздухът бе изпълнен с летящи листа и прах, така че беше трудно да се види каквото и да било. Джейк трябваше да се бори, за да диша. Очите му бяха притворени; взираше се през мигли в изпълнения с прах въздух пред себе си. Когато носилката докосна земята, Графтън, който се бе свил на две, за да се предпази от разразилата се буря, се придвижи напред, за да помогне на спасителя да я откачи и пренесе до Коул. Джейк изкрещя в ухото му:
— Гръбнакът му е счупен!
— Знам. — Спасителят завъртя глава наляво-надясно и забеляза трите трупа. — Какво, по дяволите...
Стигнаха Коул и той се наведе над него, за да провери очите му. Направи знак на Джейк да хване краката на Тайгър. Двамата заедно повдигнаха леко безпомощния навигатор — само колкото да могат да го прехвърлят на носилката. Джейк все още се опитваше да затегне долните предпазни ремъци, когато другият приключи със закопчаването на горните и дойде да му помогне.
После той му посочи куката в края на дебелото въже. Джейк я придвижи към тях и те нанизаха на нея и четирите клупа на въжетата на носилката. Отдалечиха се и мъжът каза нещо в предавателя, който държеше в ръка.
Джейк видя, че Тайгър Коул го гледа. По бузите му се стичаха сълзи. Джейк набързо му стисна ръката и в следващия миг въжето се обтегна, носилката се отлепи от земята, за да се вдигне нагоре и да изчезне в развълнуваното море от листа над главите им.
Джейк не беше способен нито секунда повече да сдържа свръх възбудата си, той стисна с все сила в прегръдките си техния спасител. Мъжът му отвърна с не по-малко буйна прегръдка.
— Ще оцелеем! — изкрещя той в ухото на Джейк.
Джейк Графтън радостно кимна и отново го притисна към себе си. Сега мъжът го заведе до спуснатото приспособление за изтегляне и окачи специалната карабина на сбруята му за въжето, след което закачи и себе си към него. Каза няколко думи в предавателя и двамата мъже се заиздигаха над земята.
Колкото по-нагоре се качваха сред клоните на дърветата, толкова повече се усилваха бученето и завихрянето. После, като по чудо, шумът сякаш се смекчи, сведе се само до тъпа болка и далечно ръмжене в ушите на Джейк. Оглушаваше, защото нямаше шлем, който да предпазва ушите му.
Щом се измъкнаха над върховете на дърветата, хеликоптерът полетя напред и повлече със себе си Джейк и спасителя. Графтън видя гъстия черен дим и огън в поразените от напалма участъци. Когато димът се разнесе, пред него се разкри картината на покритите с джунгла хълмове, над които се издигаше образуваната от отделената влага мъгла — неземно ефирна на фона на хоризонталните утринни слънчеви лъчи. Душите на загиналите се въздигат към небето, рече си Джейк.
Лекият вятър охлади лицето му.
Джейк забеляза, че мъжът от екипажа на въртолета го наблюдава и се смее. Когато най-накрая ги издърпаха в търбуха на хеликоптера, двамата здраво се бяха хванали за ръце.