Вахтеният отиде до лявото крило на мостика и погледна към мократа от дъжда палуба за излитане и кацане. На мъждукащата червена светлина самолетите изглеждаха така, сякаш се бяха сгушили един до друг, а стърчащите им нагоре крила напомняха вдигнати за молитва ръце. Тропическият дъжд бе полезен за самолетите, защото измиваше мръсотията и солените пръски по тях. Барабаненето на дъжда по стоманения покрив на мостика и равномерния шум от движещите се чистачки накараха дежурния да се почувства много самотен в нощта.
След два дни този курс щеше да достигне своя край. Тогава щяха да напуснат позиция Янки14 и да се упътят към удоволствията, които предлагаше залива Субик, намиращ се на 36 часа път, от другата страна на Южно Китайско море. Тогава покритите с джунгли планини, които обграждаха „дома“ на Американския военноморски Флот в Южния Пасифик щяха да се вдигнат от дъното на океана, за да разчупят монотонния им хоризонт на съществуване. Чакаха ги пет безгрижни дни и нощи на абсолютна свобода. За някои от тях, разбира се, тази седмица щеше да означава тежък, уморителен труд, но дори и те можеха да разчитат на поне една свободна вечер на брега.
Американската военноморска база на залива Субик и военното летище Куби до нея, или иначе казано Филипините, не бяха сред рекламираните в туристическите справочници места, но от друга страна, сушата си бе суша. Е, суша беше докато от портите на небето не започнеше да се излива тропически дъжд, но дори и тогава всеки моряк би рекъл, че във всички случаи калта е за предпочитане пред солената вода.
Когато пуснатите в отпуск моряци се уморяха да пият по баровете или да играят голф под лъчите на изпепеляващото слънце или да обикалят из магазините, можеха да прекосят моста на река Благоуханна, която всъщност си беше отводнителен канал, и да се потопят в екзотичните забавления, предлагани от Олонгапо Сити. Към 150 000 души се бореха да оцелеят в този претъпкан град с кални, рядко павирани улици. Повечето от жителите на По Сити си изкарваха прехраната, като прибираха доларите на пристигналите янки — жадни, закопнели за секс американски войници, освободени за малко от задълженията, наложени им от Родината, Господ и Американската армия. Истински калейдоскоп от чувствени наслади, градът предлагаше евтин алкохол, възкисела бира и множество дребни мургави момичета с едва загатнато окосмяване, които бяха готови да изпълнят всяка приумица на мъжкото въображение за съответната цена. А за безкрайна радост на винаги готовите за сексуални подвизи американци, тази цена винаги бе смешно ниска. Тази вечер, на два дни път от пристанището, лекарите и военните в болничните отделения залагаха петдоларови банкноти за това колко хора щяха да пипнат гонорея през почивните дни. Горе, в кабинета на капитана, един писар тъкмо довършваше рапорта за броя на смъртните случаи от свръхдоза наркотик след последния пристанищен престой. Долу, в камбуза, нощната смяна, приготвяща хиляда и петстотинте хляба и петте хиляди понички, необходими за изхранването на екипажа през следващия ден изчисляваше разстоянието до залива Субик в понички и самуни. От кила до сигналния мостик, всички мъже на борда чакаха с нетърпение няколкото дни на брега, когато корабът им щеше да се полюшва, привързан към кея за самолетоносачи на базата Куби.
В Отдела за планиране на бойните операции, точно под полетната палуба, седяха хората, отговорни за бойните действия на кораба, пиеха кафе, пушеха цигари и разглеждаха разпънатата на масата пред тях карта на военната зона. Върху картата лежеше и метеорологична справка за следващите дни, с която се консултираха, преди да вземат всяко решение. Над залива Тонкин, където в момента корабът се намираше, както и над цял Северен Виетнам, бе надвиснала плътна облачна пелена, която се простираше и над остров Хейнан и северните участъци на Южен Виетнам. След няколко въпроса към синоптиците, мъжете изготвиха плана за полети за дванадесетте часа, започващи от полунощ, след което бързо го разпечатаха и разпространиха из кораба.
Щяха да плават на юг. Точно в полунощ трябваше да почнат да излитат бомбардировачите А-6, за да нападнат предварително набелязаните обекти на север. Електронните им очи можеха да проникнат през облаците, дъжда и тъмнината. Фантомите имаха за задача да ги прикриват, а самолетите за управление и ранно предупреждение Е-2 трябваше да летят над облачната пелена и да се постараят морето и небето да останат чисти от противникови самолети и кораби. На сутринта всичко, което можеше да лети и да пренася бомби, щеше да тръгне на юг за съвместни действия със самолетите-насочвачи на предната линия. „Не ми е приятно, че момчетата на север трябва да вземат един почивен ден, но не виждам никакъв друг начин“, каза началник-щабът на подчинените си.
14