Един по един мъжете излизаха от помещението и след посещение в „бойлерното“ отиваха в гардеробната, където се намираха летателните им принадлежности; противопретоварващ костюм16, сбруя за парашута, спасителна жилетка с прикачена лодка и торба с шлем, кислородна маска, коленен планшет и свитък с аеронавигационна информация за Югоизточна Азия. Много от пилотите и навигаторите носеха и кобури. Когато Джейк стигна гардеробната, повечето от останалите летци вече бяха там. Отвори личния си гардероб и извади противопретоварващия костюм. Както той, така и спасителната му жилетка бяха покрити с петна от засъхнала кръв. Беше забравил за нея. Вторачи се в дрехата. Петната бяха тъмно кафяви, ръждиви на цвят — нямаха нищо общо с яркочервената течност със сладникав мирис, избликнала от врата на Морган Макфърсън. Хвърли костюма и се завтече да повърне кафето и сандвича с месо, който току-що бе изял. Когато отново се почувства добре, Джейк се върна в гардеробната. Сами Ландийн стържеше засъхналата по дрехата кръв с джобното си ножче. — Можеш да върнеш този костюм след полета и да получиш нов от склада — каза той.
Рейзър видя посивялото лице на Джейк и попита със съмнение в гласа: — Сигурен ли си, че си в състояние да летиш?
— Да! — отвърна пилота, грабна костюма си от ръцете на Ландийн и започна да го навлича.
— Може и да си мислиш, че си готов, обаче не забравяй, че с теб в самолета ще има още един човек, и този човек ще съм аз!
— Слушай, копеле такова — изръмжа през зъби Ландийн, — ако те е шубе да летиш тая вечер, защо просто не си го признаеш?
В този момент към тях се приближи Каубоя и се втренчи в Джейк, който тъкмо навличаше сбруята, нещо като жилетка, към която се прикачваха парашута и предпазните колани. Изчака Джейк да му обърне внимание и го попита: — Готов ли си за полета? — Графтън кимна. — Тогава излиташ. — Това бе последното му решение, което не можеше да се оспорва. След като каза тежката си дума. Каубоя се обърна и си тръгна.
— Просто така ли? — запита Дърфи Рейзър отдалечаващия се гръб на Каубоя, като подръпваше нервно единия си мустак. — Просто така ме караш да рискувам живота си с Желязната Ръка? — Прехвърли се върху другия си мустак. — Може би е по-добре да върви да го прегледа Лудия Джек!
Каубоя спря, обърна се и изгледа студено навигатора.
— Той ще лети. С теб, Дърфи! А сега млъквай и се облечи!
— Не ти си командирът, Каубой! Става въпрос за моя живот, по дяволите! С какво право ти ще ми нареждаш с кого да летя? — Каубоя не му обърна повече внимание и се върна при гардероба си. Големият Оги се изхили. — С правото на по-старши, Рейзьр! Пък и той е заместник по планирането ако не си спомняш!
Или тези тънкости в етикета не ви ги преподаваха в Кану-университета?
— Ако имаш предвид Военноморската Академия, то трябва да ти кажа, гадно запасняшко лайно такова, че... — Рейзър го сочеше ядосано с пръст.
— Чакайте малко, момчета! — намеси се Малкият. — Рейзър просто иска да ни каже колко точно цветенца да пратим за погребението му, в случай че тази нощ вземе, че пукне!
Големият веднага се включи:
— Ако курът ти е голям колкото устата, Рейзър, най-добре веднага го заведи под входящ номер и си го прибери на сигурно в сейфа!
Тексаският провлачен изговор на Каубоя прекъсна размяната на остроумия.
— Я млъквайте, господа, и се изнасяйте нагоре! Веднага!
Рейзър тръшна вратата на гардероба си и завъртя шифрованата ключалка. На вратата спря за момент.
— Ако ще трябва да плувам тая нощ, Паркър, лично ще ти напъхам в задника един от тези огромни ботуши дето сега са ми на краката, разбра ли ме? И няма да ми пука изобщо дали междувременно не са те повишили и чин адмирал! — Показа на Малкия и Големия Оги среден пръст и затръшна вратата след себе си.
— Ето ти начин да си излекуваш хемороидите, Каубой! — изсмя се Големият Оги.
— И така Каубоя ще стане истински задник! — обясни Малкият на своя навигатор.
— Това ми било бойно другарство! Така ли се поддържа висок дух!
Малкият и Големият Оги заключиха гардеробите си и последваха Рейзър към палубата за излитане, като продължаваха да си разменят остроумия. Преди да излезе, Паркър намигна на Джейк и му пожела успех с вдигнат нагоре палец. Графтън промуши колана на пистолета си през гайките на сбруята, за да е сигурен, че няма да се изхлузи в случай на катапултиране, след което намъкна спасителната си жилетка. Тази обемиста дреха съдържаше 15 паунда приспособления за оцеляване и надуваем пояс. Внимателно прегледа връвчиците на капсулите с въглероден двуокис.
16