Палубният диспечер даде знак на Джейк да тръгне напред. Пилотът освободи стоянъчната спирачка и се отправи към очакващия го катапулт. Самолетът се разтресе при вклиняването на металните части. Графтън бутна ръчките напред до упорите и разклати лоста за управление, за да провери кормилата, като наблюдаваше за правилното им отклонение в огледалата за задно виждане. Пъхна лявата си ръка зад ръчките и обхвана с пръсти катапултната дръжка. Така щеше да предотврати евентуалното нежелано изместване на ръчките по време на катапултирането. Последен поглед към таблото с приборите и подръпване на лоста. Температурата на газовете беше нормална, управлението — свободно и леко, всичко бе така, както трябваше да бъде.
Самолетът потрепери като държана на каиш ловджийска хрътка. Сърцето на Джейк биеше лудо, слепоочията му пулсираха.
— Готов ли си? — попита той Рейзър.
— Винаги готов! Да тръгваме!
Джейк облегна глава назад и натисна с левия си палец намиращия се върху катапултната дръжка бутон за включване на фаровете. Погледна в огледалото за задно виждане и се убеди, че светлината на върха на опашката е включена. Дежурният на катапулта отдаде чест, след което описа във въздуха кръг с жълтата си палка, докосна палубата с нея и после веднага я вдигна към хоризонта, за да посочи надолу, по катапулта.
Скоро... следващата секунда... сега!
Катапултът се задейства.
ГЛАВА 5
Висотомерът показваше изкачване. 10 000, 11 000, 12 000... Все още бяха в облаци.
— Май този път метеоролозите не познаха горната граница. — отбеляза Рейзър. Извади пакетче дъвка от джоба на левия си ръкав и предложи на Джейк: — Искаш ли? — Явно сцената в съблекалнята бе вече в историята.
— А-ха, обели ми я.
Набираха височина около кораба, в кръг с радиус пет мили.
— Докъде ли стига това? — каза Рейзър.
— Сигурно до луната. Може би дори до средата на пътя за Марс.
Джейк премина в хоризонтален полет на 20 000 фута и продължи да кръжи около самолетоносача.
— По-добре им се обади — каза той на навигатора. Рейзър притисна кислородната маска към лицето си:
— Танкер-контрол, тук Дявол 522.
— Кажете, 522.
— Все още сме в мътилката на база плюс дванайсет. — При некодирани радиоразговори височината беше сума от докладваната и базата — число, което се знаеше предварително — тази нощ осем плюс. — Плътна е от долу до горе. Искате ли да видим на колко е горната граница?
Отдолу мълчаха няколко секунди. Накрая отговорът дойде:
— Качете се на база плюс двайсет и две.
— Разбрано. — Джейк премести РУД-овете напред и потегли лоста. Стрелката на висотомера тръгна нагоре. Рейзър продължи да мляска. — На изтребителчетата няма да им е много забавно долу на Блек Рок, ако ще трябва да зареждат — изкоментира той по СПУ-то. Зареждането във въздуха беше прецизна маневра, за която бе необходима добра видимост, особено нощем. Самолетът, нуждаещ се от гориво биваше извеждан в близост до танкера от диспечера, но трябваше да установи сам визуален контакт с танкера и да изпълни сближаване. След като двата самолета са вече в двойка, те можеха да летят в облаци, но не и да осъществят безопасно сближение. Тази нощ небето като че ли беше само от облаци. Но на 27 000 фута летците видяха луната, а на 28 000 изскочиха над пелената. Джейк набра още 500 фута над неравните краища, преди да хоризонтира. На бледата лунна светлина облаците приличаха на бали памук.
— Танкер-контрол, 522. Горната граница е на база плюс двайсет.
— Разбрано. Двама клиенти се отправят към вас. Молят за по три на всеки.
Джейк прещрака два пъти с микрофона в потвърждение и остави самолета да се качи на 30 000 фута, където хоризонтира, установи скорост 250 възела и включи автопилота. Системата изпълняваше идеално завоя със зададения наклон от 12 градуса. След малко той видя как първият Фантом изскочи от облаците — мигаща червена светлинка в тъмнината. Изтребителят летеше с противоположен курс, но ги видя и сви рязко, за да ги пресрещне. Джейк включи системата за прехвърляне на гориво и постави брояча на три хиляди паунда. Изкара дрога — кошница с диаметър 26 инча, която приличаше на перце за бадмингтон, на 50-футовия му шланг. След като целия се разви, системата стана готова за трансфер. Прехвърлянето на гориво щеше да спре автоматично след преминаването на тон и половина керосин.