Водачът умело се приближаваше под ъгъл от 45 градуса. Вторият Ф-4 беше на няколко мили зад него, със същия курс. И двамата стесняваха завоя, за да стигнат Джейк по-бързо.
— Идват — каза той.
След по-малко от минута първият Фантом се пристрои до лявото крило на танкера. Джейк видя как от дясната страна на кабината се показа сондата за получаване на гориво и се заключи под ъгъл 45 градуса. Той описа кръг с червеното си фенерче и получи в отговор две примигвания от задната кабина. Веднага след това изтребителят се дръпна и изчезна назад. Джейк изключи автопилота, тъй като иначе се получаваше нежелано раздрусване в момента, в който зареждащият самолет вкарваше сондата си в дрога и насочи цялото си внимание към поддържането на постоянен наклон. Пилотът на изтребителя успя да вкара сондата си в дрога още при първия опит. Когато дрогът се придвижи с шест фута към танкера, на таблото за зареждане на А-6 проблесна зелена светлина и броячът започна да отчита прехвърлянето на горивото на всеки 100 паунда. Джейк видя как вторият изтребител се плъзна отляво и застана до крилото му. На светлината от маяците на танкера смътно се очерта носът на самолета с рисунка на ухилена акула с жълто око. Навигаторът доложи на кораба, че танкерът е „О’кей“, т.е. че може да прехвърля гориво, и резервният танкер няма да е необходим. Когато първият самолет приключи, Рейзър нагласи брояча отново и Графтън даде сигнал с фенера си. Вторият Фантом се придвижи зад Интрудъра, докато първият се изравни с дясното му крило. Този път на пилота му бяха необходими два опита, за да уцели дрога. Маневрата изискваше внимателно и точно боравене с ръчките и лоста, особено когато самолетите летяха в турбуленция. Веднаж един отчаян пилот се бе оплакал по този повод: „Все едно да се опиташ да напъхаш банан в задника на дива котка!“
Когато пое зададеното гориво, вторият самолет се придвижи напред, към дясното крило на водача. Рейзър се убеди лично, че двата самолета не са зад танкера в случай, че дрогът се откъсне от шланга, докато си го прибираха обратно — нещо, което не бе особено вероятно. Когато уредите отчетоха, че дрогът е върнат в изходна позиция, навигаторът отново сигнализира на водещия Фантом. В отговор получи няколко примигвания с червената светлина. Двата изтребителя се обърнаха и поеха курс към своята зона на 150 мили северозападно от кораба. Те бяха патрулната двойка и имаха за задача да откриват и свалят всеки неидентифициран самолет, идващ от Северен Виетнам.
Рейзър ги проследи с поглед, докато се стопиха в обляното в лунна светлина небе. Включи микрофона и доложи на кораба, че зареждането е завършено. От там му отговориха: — Обиколете кораба на 40 мили и проверете колко е плътна облачната покривка.
Джейк изправи от наклон и се спусна точно над облаците. Въпреки, че бе намалил до най-икономичната скорост, 220 възела, на двамата им се струваше, че се носят с бясна скорост заради върховете на облаците, които профучаваха непосредствено под тях. От време на време се бухваха в някой сребрист хълм, за да изскочат след миг от другата му страна. На тази височина, пет мили и половина над океана, полетът беше изключително гладък — имаха чувството, че машината им виси неподвижно в пространството, докато земята се върти бясно под тях.
След като направиха кръг от 40 мили, те докладваха, че плътната облачна покривка не свършва дотам и отново се върнаха в зоната с радиус 5 мили. Започна голямата скука. С включен автопилот, за екипажа не оставаше друго, освен да следят горивото, работата на двигателите и да наблюдават нощното небе за други самолети. Убеден, че всичко е наред, Джейк свали ръкавиците си и ги напъха в тясната пролука между лявата страна на приборното табло и страничното стъкло на фанара. След това извади писмото на приятелката си от джоба на ръкава и го зачете на червената светлина, идваща от фенерчето на дъгата на фанара.
С всеки нов ред унинието му растеше все повече и повече. На първата страница тя му припомняше хубавите им момент заедно. На втората му казваше, че ще се омъжва за друг. Третата и последна страница съдържаше списък от причини, поради които връзката им била обречена. Прочете бавно писмото още веднъж, върна го в плика и го прибра пак в джоба. След първото му плаване, когато ескадрилата бе прелетяла от кораба до остров Уитби, тя бе дошла да го посрещне. Беше го наблюдавала неподвижно докато излезе от кабината и пресече стоянките към нея. Изчака го да приближи достатъчно и чак тогава разтвори ръце за прегръдка. Другите жени веднага се бяха втурнали към мъжете си. Още тогава трябваше да се досети какво ще стане!