Чу как другите самолети един по един се обадиха и получиха своите инструкции. На всички даваха по-малки височини и по-ранно време на заход. Този път щяха да кацат само 6 самолета — двата Фантома от патрулната двойка, двата бомбардировача А-6, един ЕА-6Б Праулър — за радиоелектронна борба и техния танкер — КА-6Д. Е-2 Хокай — летящият команден пункт също бе във въздуха, но поради сравнително малкия разход на гориво щеше да остане в небето още известно време и да се приземи със следващата група. Танкерът на Джейк щеше да кацне последен. Ако Ландийн се разбиеше в палубата или пък не успееха да го изтеглят навреме встрани, трябваше да останат във въздуха, при това, без да имат достатъчно гориво. Но друг избор нямаха — все някой трябваше да помогне на Сами!
Когато Ландийн получи исканото гориво, Джейк отпусна носа на танкера, увеличи скоростта на 250 възела и дръпна ръчките на малък газ.
— Завърти си малко огледалото! — Рейзър изпълни нареждането и завъртя огледалото за задно виждане, намиращо се вдясно от крака му. Сега Джейк можеше да види самолета при крилото си само с един поглед. Пресегна се към светлинното табло и спря маяците, които се отразяваха от облаците и пречеха на Ландийн.
Прелетяха над един облак, зарязаха луната и звездите и навлязоха в тъмнината. Отначало Ландийн поддържаше дистанция от 20 фута между кабината си и върха на дясното крило на Джейк. Но когато започнаха да снижават надолу през натежалите от вода облаци, дъждовните капки замъглиха предното стъкло на бомбардировача и изкривиха отражението на бледите външни светлини на танкера. Сами се приближи още повече — сега вече от върха на крилото на танкера го деляха само десетина фута. Ландийн започна да се поти обилно. Знаеше, че ако направи и най-малката грешка — примерно съвсем леко, ненужно наместване на лоста или ръчките — щеше или да се отклони встрани и да загуби танкера в тъмнината, или да се сблъска с него, да си откъснат взаимно крилата и заедно да се срутят в океана.
Марти Грийв информира Ландийн:
— ТАКАН-ът окончателно отказа.
Тъй като и СПУ-то не работеше като хората, навигаторът трябваше да крещи, за да надвика шума в кабината. Без ТАКАН-а — система за близка радионавигация, можеха да търсят самолетоносача само с радара. Разбира се Ландийн можеше да се остави да го векторират от кораба, но без информация за скоростта шансовете да отърват кожите си ставаха прекалено малки. След като веднъж спуснеха колесника, указателят за ъгъла на атака щеше да почне да показва достатъчно точно и Сами щеше да кара по него, но до тогава не трябваше да се отделя от Графтън, независимо какво още им сервираше съдбата.
Докато Джейк беше с тях...
Колко гориво имаме. Марти? — попита Сами, без да изпуска танкера от очи.
— 3000 — изкрещя му той в отговор. Нямаше да им е лесно. Джейк снижи на 9000 фута и полетя към зададената зона. Когато пристигнаха в зоната, Рейзър докладна на кораба:
— 522 е в зоната в тридесет и девета минута. Гориво 4-8. Марти Грийв също доложи:
— 506 е в зоната, време тридесет и девета, гориво 2.9.
Джейк не се въздържа и се обърна към Рейзър: — Чу ли това? Ако не им бяхме дали гориво, нещастните копелета сега щяха да се чудят какво да правят и как да се спасят!
В това време в бомбардировача Марти Грийв се наведе към пилота си и отбеляза, дотолкова спокойно, доколкото можа, като се имаше предвид, че трябваше да крещи с все сила:
— Трябваше да вземем още гориво от Джейк.
— Може и някой от другите самолети да изпадне в нужда, трябва да остане и за тях. — И понеже гласът на Ландийн се накъса от работещото с прекъсване СПУ, за да е сигурен, че Грийв го е разбрал, той прибави: — Ще се справим и така!