Навигаторът само сви вежди. Отдавна беше научил, че непоклатимата вяра в собствените сили и страхотното самочувствие са точно толкова необходими за добрия пилот, колкото и летателният му костюм. Ландийн смяташе, че ако трябва, ще прекара самолета си и през иглено ухо и бе готов да заложи живота си, че ще успее да го направи. Пилотите бяха различни хора, преди да отидат във Флота. Тези от тях, които проявяваха някакви зачатъци на занижено самочувствие, веднага биваха отстранявани — с други думи, тук нямаше място за така ценената иначе скромност. Оставаха само онези, чийто топки бяха с размерите на грейпфрут и имаха мозък колкото грахово зърно — или поне такова бе мнението на Марти, което той обичаше да заявява на всеослушание след няколко питиета в офицерския клуб. При все това, помисли си сега навигаторът, Ландийн имаше изумителната способност да гледа опасността право в лицето, да я преодолява и весело да продължи нататък, все едно че нищо не е било.
Тази нощ очите на навигатора постоянно се връщаха към горивомера. При първия им опит Грийв не бе успял да открие набелязаната цел. Ландийн бе настоял да се върнат и да опитат отново. И понеже той бе пилотът, сториха именно това. Но точно когато излязоха на бойния курс при втория опит, попаднаха в капана на зенитките. Ландийн започна да псува, да крещи, да заплашва навигатора си, че ако и този път не намери целта на радара, лично ще му откъсне главата. Грийв успя. След като хвърли бомбите, Ландийн се върна, за да използва Рокаите срещу струпването на противовъздушните оръдия и тогава пак се оказаха под прицел на врага. Рокаите представляваха грозд от бомбички — всеки от контейнерите тежеше 500 паунда и съдържаше почти 250 от тях; покриваха ефективно елипса, дълга 300 и широка 200 фута. Която и да е от малките бомби беше достатъчно мощна, за да порази танк.
Бяха използвали прекалено много гориво — твърде дълго летяха с максимална скорост. Ландийн нарочно не бе докладвал на кораба, че имат нужда от презареждане — така нямаше да е нужно да обяснява, че Марти не е успял да намери целта от първия път. Пилотът просто щеше да замълчи по тоя въпрос, да цапне приятелски навигатора си по гърба, след като се приземяха и да обяви на всички, че Марти Грийв е най-добрият навигатор, раждал се на тоя свят. Точно в този момент, обаче, мислеше си Грийв, той бе готов да признае всички възможни грехове, с изключение на содомията, ако това можеше да им напълни резервоарите.
Докато разсъждаваше по тоя въпрос. Марти видя, че дрогата на зареждача се показва отново. Навигаторът я посочи на Ландийн, който не бе толкова горделив, че да не приеме подобен подарък и веднага дръпна самолета назад, за да започне прехвърлянето. Когато зелената светлина върху таблото на резервоарите изгасна, вече разполагаха с почти 3800 паунда гориво.
— Джейк е страхотен! — каза Грийв. Ръководителят от Подхода обяви точно време и Рейзър и Грийв свериха часовниците си до секунда. Джейк прелетя точката на зоната в 01.44 и започна плавен завой с разчет да променя курса на 90 градуса за една минута. Вдясно от тях Ландийн се придвижи нагоре и назад така, че да може да вижда червената светлина върху таблото до дясното коляно на Рейзър. Когато въздушните спирачки на крилата се отвореха, вече нямаше да може да вижда светлината. Ако пропуснеше момента, Ландийн нямаше да успее да забави самолета си до същата скорост като водача, дори и да върнеше ръчките на малък газ. От неговата гледна точка щеше да изглежда, че просто се плъзват напред пред самолета на Джейк. Тридесет секунди преди началото на захода, Грийв го предупреди да внимава:
— Всеки момент вече — изкрещя навигаторът, точно когато червената светлина в кабината на танкера изчезна от полезрението им. Ландийн изведе спирачките и дръпна ръчките назад. Джейк направи същото, но наполовина, изчака за секунда реакцията на Ландийн и после ги разтвори до край. Точно така трябваше да се прави, но малко пилоти всъщност спазваха правилника.
— 522 напуска зоната за изчакване навреме. 506 е след нас. Гориво 3.8.
— 506 напуска зоната с 3.6 — включи се и Грийв. Джейк бе запазил само толкова гориво, че да му стигне за обиколката, която щеше да му се наложи да направи, след като оставеше бомбардировача непосредствено пред полосата. Потвърдиха разрешението за захода и им дадоха необходимите промени в честотата за връзка. И от двата самолета избраха новия канал и се записаха. На 5000 фута Джейк намали скоростта на снижение и пое курс за сближаване с правата. Все още летяха в облаци. На 4000 фута Ландийн хвърли поглед към радиовисотомера — не работеше! Черните кутии, които съдържаха електрониката за този прибор, се намираха в задната част на тялото и най-вероятно бяха засегнати от шрапнелите. Когато стигна 2000 фута, Джейк намали скоростта на снижение още повече и прибра въздушните спирачки. Сами не се отделяше от него. И двамата пилоти дръпнаха ръчките докрай назад и слязоха на 1200 фута. Все още заобиколени от облаци, те приближаваха кораба със скорост от 250 възела. Намираха се на 12 мили отдалечение, когато първият Ф-4 пропусна да закачи и четирите стоманените спирачни въжета и отново излетя.