— 522, по курс и глисада — добре! На 300 фута се измъкнаха от облаците.
— Топката! — каза Рейзър.
— 522, остава ви три-четвърти миля! 506, наблюдавате ли топката! — Марти Грийв се обади:
— 506, топка за Интрудър, гориво 3.3 — Сами Ландийн не свали очи от танкера, докато Графтън не прибра въздушните спирачки, прибави мощност и се отклони вляво. Чу своя съквартирант да докладва: — 522 се отделя! — В отговор Джейк получи нареждането да се качи на 1200 фута и да се отправи към дългата.
Ландийн погледна напред. Там бе корабът. Видя топката отляво на пистата за кацане, белите осеви светлини, и червените хоризонтали по кърмата. Последните продължаваха почти до водата и служеха за пространствен ориентир. Вместо чистачки, А-6 използваше въздух от двигателите, който издухваше дъжда от предното стъкло на фанара. Грийв вече го бе включил. Индексът показваше тенденция към увеличаване на скоростта, а топката — че са леко под глисада. Ландийн направи необходимата корекция.
— Вие ми се свят — каза той на Марти. За миг несъзнателно отклони очи от топката и погледна към авиохоризонта, за да се убеди, че крилете са хоризонтално. Имаше чувство, че завива наляво и едва се спря да не отпусне дясното крило. Очите му показваха, че няма наклон, така че сетивата го лъжеха.
— Дръж така! — изкрещя Грийв. Ландийн пак вторачи поглед в топката и полосата за кацане. Топката играеше нагоре-надолу между двата реда светлини, в такт с поклащането на кораба. Опита се да потисне гаденето, което винаги придружаваше загубата на пространствена ориентировка, както и импулса да коригира при всяко поместване на светлинния индикатор. Пряко инстинкта си леко побутна напред ръчките.
— Прекалено голяма мощност — казаха му отдолу.
— Крилете са хоризонтирани — успокои го отново Марти. Когато попаднаха в смутната зона зад острова, Ландийн даде рязко газ и веднага отне обратно, щом излязоха от нея. Пресече рампата. Като по чудо, топката леко потъна, което значеше, че палубата се надига точно от страната, откъдето пристигаше готвещия се да кацне самолет. Основните колесници се стовариха върху стоманата, носът се вдигна нагоре и Ландийн инстинктивно избута ръчките докрай напред и прибра въздушните спирачки. Усети така желаното раздрусване, което придружаваше шеметното намаляване на скоростта. Премести ръчките на малък газ и цялото му тяло започна да се отпуска.
— Дяволите да го вземат — каза той на Марти. Всички кацания на самолетоносач си бяха просто контролирана катастрофа.
Горе, в самолета си, Джейк разбра, че Ландийн е успял да се приземи, защото не чу команда за минаване на втори кръг. Прехвърли вниманието си върху втория Фантом, чието състояние на горивото вече бе твърде критично. Беше минал на втори кръг два пъти подред. Водачът бе кацнал на втория заход. Правени за свръхзвукови полети, тези самолети имаха характеристики, които бяха резултат от много компромиси. Скоростта на захода бе с 30 възела по-голяма от тази на А-6, а и бе много по-трудно човек да се справи с тях на финала. На малка височина и със спуснат колесник двигателите им поглъщаха лакомо горивото.
Когато Джейк излезе на правата, самотният Ф-4 докладва топката с 4000 паунда гориво. — Защо не го изпратят в Да Нанг или не го качат горе да зареди? — попита Рейзър по СПУ-то.
— Не знам! — отвърна Графтън и пусна задкрилките и колесника. — Те знаят какво вършат. Надявам се, прибави мислено той.
Намали скоростта и чу току-що изстреляният зареждач да иска честота за кацане. — Сигурно има проблеми — каза Джейк на Рейзър.
Сега вече във въздуха не остана нито един танкер. Без съмнение, рече си Джейк, скоро щяха да изстрелят във въздуха резервния. Ако се забавеха прекалено, изтребителят, който се опитваше да кацне, нямаше да разполага с достатъчно гориво, за да се вдигне до височина, на която да се срещне с танкера. Сигурно пилотът му си даваше прекрасно сметка за това, но едва ли се чувстваше по-спокоен.
— На втори, на втори, на втори! — извика по радиото ръководител-кацането. Отчаянието в гласа му бе съвсем ясно доловимо. — 203, престараваш се с корекциите! Прекалено гониш топката! Успокой се. — Така порицаваха съгрешилите пилоти. — Служи си с лоста и ръчките като Паганини със своята цигулка — но я той да се беше опитал да свири в тресящ се самолет в такова време, когато дъждът поглъщаше цялата светлина.
— 522, подхождаш глисадата, започвай снижение... 522, потегли малко, на глисада! 522, доложи стрелките!
— Нагоре и вдясно.
— Потвърждавам! Карай по тях!
Джейк Графтън се концентрира върху стрелките, което означаваше, че разпределя вниманието си по равно между тях и останалите прибори — висотомер, указател на ъгъла на атака, вариометър21 и авиохоризонт. Да захождаш по системата бе много по-лесно, отколкото да се съобразяваш с топката, понеже компютърът на кораба стабилизираше електронната глисада, независимо от движението на самолетоносача по вълните.