Когато зарядката приключи и фанарът бе отново затворен, танкерът получи указания да застане на стоп-линията, непосредствено до полосата. Стейджкоуч 203 отново изплува от мъглата и дъжда, но този път пилотът на изтребителя разбра, че заходът за кацане е напълно обречен, така че премина в набор още преди колесникът му да докосне палубата. Стартьорът направи знак на Джейк да се приближи към катапулт номер 3. През това време екипът на катапулта свали защитния екран на совалката и го прибра. Пилотът разгъна крилата, спусна задкрилките, провери управлението и вкара носовия колесник в совалката. 20 секунди по-късно вече набираха височина. Джейк се обади по радиото:
— 203, колко гориво имате?
— 1500 паунда — беше отговорът.
— Добре, слушайте сега! Нямате достатъчно гориво, за да се качим горе, така че аз ще ви пресрещна, ако отново минете на втори кръг. Задръжте на 250 фута, под облаците, приберете колесника и задкрилките и аз ще ви приближа. Къде сте сега?
Пилотът на Ф-4 му даде позицията си — на дългата страна, височина 1200 фута, дистанция 7 мили. Джейк хоризонтира танкера на 1500 фута и зави обратно на движението на кораба. Заместник-командирът по летателната част се включи в радиоразговора:
— 203, ако отново не успееш да кацнеш и не се закачиш за танкера, искам да се качиш на 5000 фута право напред и да зарежете самолета. Ангелът ще ви прибере и двамата. Разбрано?
— 203, потвърждавам. — Като че изобщо имаха избор.
— И внимавайте и двамата да не се забиете във водата! — Джейк дори не си направи труда да изпука с микрофона в отговор. Нито един от тях не искаше да се самоубива. Разбира се, ако не внимаваха достатъчно, чисто и просто щяха да си заминат! От друга страна, ако двамата от Фантома трябваше да скачат в морето, рискуваха да се заплетат в парашутите си и да се удавят много преди да ги намери спасителният хеликоптер.
Джейк внимателно планира захода си. Вече два пъти бе изпортвал работата тази нощ, при това, без да брои „пикирането“ към палубата. Боже, не позволявай да се очистя на танкер! Концентрира се върху проблема, който стоеше пред него. Когато пусне колесника и задкрилките, Фантомът ще намали скоростта си и танкерът ще скъси дистанцията между тях. Тогава трябва вече да са под облаците и да се намират на 250 фута. Нямаше да има достатъчно време, за да проверява непрекъснато висотомера. — Когато слезем под 300 фута, искам да казваш височината през пет секунди — нареди той на Рейзър. Навигаторът трябваше да следи висотомера много внимателно. Дори секунда невнимание би могла да доведе до внезапно пропадане и от там — на дъното.
— Ако ме претрепеш, Графтън — заяви Рейзър. — през следващите 10 000 години в ада няма да престана да те ритам отзад! — Като не получи отговор, навигаторът прибави; — Защо, по дяволите, на времето не проявих малко повече здрав разум и не се записах в пехотата?
Джейк продължи по дългата, докато Фантомът изпълни третия завой и започна сближението с правата. Когато се убеди, че е на достатъчно разстояние от него, Джейк също направи третия и бавно започна да снижава към водата. На 500 фута отново зави и се насочи към кораба. 203 снижаваше по глисадата, оставаха му 2 мили.
Хайде, копеле такова, кацни този път!
Но Джейк знаеше, че надеждите му са безпочвени. Пилотът на изтребителя бе загубил увереност в силите си — точно като футболен отбор, изостанал от останалите с 20 точки. Трябваше му нещо, което да му върне вярата в себе си. Може би малко гориво щеше да го поуспокои. Графтън пресече 300 фута, все още бяха в облаци. На 250 фута от време на време пресичаха долния край на някой облак, но реши, че е рисковано да слиза по-ниско и остана на тази височина. Скоростта бе 275 възела, според ТАКАН-а оставаха още пет мили. В момента Ф-4 се намираше на една миля и доложи топката. За сега разчетът му излизаше точен!
Джейк слушаше включванията на ръководител-кацанията, прекъсвани от периодичните доклади на Рейзър за височината. Изведнаж в тъмнината пред тях се появиха светлини. Мили Боже!
— Тегли! — изкрещя Рейзър. Джейк дръпна към себе си лоста и бутна напред ръчките. В първия момент изненадата беше пълна. Адреналинът се втурна по вените му. Той хвърли поглед към индикатора за оставащото разстояние. Претоварването го притисна към седалката. Носът на самолета се вдигна. Не може да е самолетоносачът!
Божичко! Беше есминец от ескорта.
Дръпна назад РУД-овете и отпусна лоста. Носът се насочи към водата и двамата увиснаха на коланите си. Бяха на 1000 фута и на 2 мили от кораба. Трябваше да се спуснат долу по най-бързия начин. Джейк свали носа на 10 градуса, след което хоризонтира на 250 фута с претоварване 2 g.