— Минавай на втори кръг, на втори, на втори!
След като се убеди, че лети хоризонтално, Джейк погледна напред в дъжда. Адреналинът му продължаваше да се качва. Не виждаше нищо. Започна да го обхваща истински ужас, с който той отчаяно се опитваше да се пребори.
— Приготви се да развиеш шланга — каза Графтън на навигатора между два доклада за височината.
Най-после видя самолетоносача — червена светлина, мъждукаща сред дъждовната завеса. Увеличи режима на двигателите. Изтребителят бе някъде отпред и се движеше с 250 възела. Графтън прибави още един-два процента. Скоростта се увеличаваше. Минаха край кораба на 250 фута с 350 възела. — Стейджкоуч 203, позицията?
— На 2 мили, точно отпред. Имам 400 паунда. — Това беше на практика нула, защото нормалната грешка на прибора бе малко по-малка. Двигателите му можеха да угаснат всяка секунда.
— Скорост?
— 250. — Джейк го видя. Обзелият го преди малко ужас изведнъж се смени с еуфория. Дръпна назад ръчките и леко отвори въздушните спирачки.
— Ще зареждаме с 300 — обяви той. След броени секунди вече бяха един до друг. Джейк задмина изтребителя от ляво и стабилизира на избраната скорост, докато пилотът на Ф-4 увеличи мощността на двигателите — може би за последно, ако не получеше гориво — и се залепи отзад за танкера. Вкара сондата в дрога с умело и фино движение. Когато видя да светва лампата за начало на трансфера, Графтън вдигна носа и започна да се изкачва нагоре.
— Вече получаваш гориво — каза в микрофона той. Очевидно екипажът на Фантома за момента бе загубил дар слово, защото в отговор Джейк получи само няколко прещраквания.
— Колко да дадем на Стейджкоуч 203? — попита кораба Рейзър.
— Дайте му 5000, така че ако не се приземи от следващия път, да има за Да Нанг! Вече е отворена. Разбра ли, 203?
— Прието! Още един заход! — Когато стигнаха 1200 фута, Джейк изпълни втория завой и поведе изтребителя за последен опит. Прехвърлянето на гориво приключи и пилотът на Фантома се обади по радиото:
— Благодаря, че ни спасихте живота, момчета! — Ф-4 спусна колесника и задкрилките си и изчезна от огледалото за задно виждане на танкера. „Успех“ — пожела им Графтън в ума си, докато наблюдаваше отдалечаването на светлините на Фантома. Вярата в себе си е толкова непостоянно нещо — човек или я има в даден момент, или не. Сега пилотът на Фантома, чието име Джейк не знаеше, вече си вярваше — това, което му се бе изплъзвало толкова пъти поред, вече не бе проблем за него — кацането бе успешно.
— Сега сме ние — почти молитвено измърмори Рейзър, след като Фантомът се приземи,
— 522, намирате се на 7-та миля! Намалете скоростта! С колко гориво разполагате?
— 3000 паунда. — Джейк премести лостовете за управление на колесника и задкрилките в долно положение, след което свали и куката.
— Колесникът спуснат, заключен, задкрилките спуснати, въздушните спирачки отворени, куката — долу — каза Джейк на Рейзър, който продължи с изчитането на останалата част от контролната карта преди кацане. Междувременно пилотът намали и стабилизира скоростта — стрелката на указателя на ъгъла на атака отиде срещу индекса.
— 522, наближаваш глисадата! — Джейк намали оборотите с няколко процента и чукна леко тримера напред.
— 522, под глисада! — По дяволите! Твърде рано бе намалил тягата! Увеличи я отново и провери стрелката за вертикалната скорост, намалявайки снижението, за да прехване глисадата. Самолетът се мяташе в турбуленцията, стрелките играеха влудяващо.
— Малко си под глисада! Докладвай стрелките! — Долу и вдясно.
— Остави! Намираш се под глисада, точно по курса. — Джейк направо се бореше с управлението на самолета. Знаеше го, но въпреки това не можеше да направи нищо. Финесът бе недостижим. Всички опити да налучка точната мощност на двигателите или да държи лоста в идеалната позиция бяха погрешни. Корекциите му бяха прекалено големи.
— Под глисада си, на три-четвърти миля. Докладвай топката! Рейзър направи доклада:
— 522, топка за Интрудър 2.8.
— Ниско сте — обади се ръководител-кацанията.
Джейк прищрака микрофона си и добави още мощност. Прекалено много.
— Излязохте отгоре, скоростта е голяма! — Джейк си даваше сметка за това. Отчаяно се опита да отнеме от тягата и вдигне носа нагоре, стараейки се едновременно да увеличи снижението и да намали скоростта. Стана! Топката потъваше. Добави мощност, за да я фиксира. Недостатъчно! Топката слезе под зелените редове и от жълто, започна да свети в червено. Не можеха да останат толкова ниско, това означаваше удар в стоманата на рампата, черната паст на морето, готово да го погълне. Прибави мощност и вдигна носа. Прелетя рампата точно когато топката започна да се издига и намали тягата. Твърде късно! В момента, а който колесника се удари в палубата, кръгът изчезна през горния край на огледалото. Веднага блъсна РУД-а напред и прибра въздушните спирачки.