— На втори, на втори, на втори!
Рязкото дръпване този път го нямаше. Двигателите все още ускоряваха, когато самолетът се стрелна в нощта на 60 фута над водата. Джейк вдигна носа на 10 градуса и хвърли поглед към висотомера, който веднага започна да отчита изкачването.
Откри, че хаби ценни мигове, опитвайки се да разчете и анализира всички данни от приборите. Не разпределяше правилно вниманието си. Хайде, Джейк, каза си той, съсредоточи се! Още веднъж! Направи един показен заход!
Рейзър се опита да включи въздуха за обдухване на предното стъкло, но не се получи нищо. Дъждовните капки едва докосваха фанара при 300 възела, но сега, когато летяха със скорост от 120, те се стичаха почти вертикално надолу по плексигласа, предизвиквайки ефект на размазан, двоен образ.
— Включи обдухването! — нареди Джейк на Рейзър.
— Не работи! Крилете са хоризонтални! — Жълтата топка и двата зелени реда се виждаха като размазани петна през предното стъкло. Джейк се опита да надвие обхващащата го паника и да следи откъслечните команди на ръководител-кацанията. Желанието му да кацне се превърна във фиксидея. Скоростта бе висока — с това бяха съгласни и индекса и дежурния — но просто не можеше да се принуди да намали мощността. Беше кошмарно. Сграбчи лоста, сякаш бе въпрос на живот и смърт да го надвие. Червените размазани петна на вертикалните светлини пробягаха под носа му и Джейк премести погледа си встрани, за да не загуби топката. Беше малко нагоре и тъкмо потъваше! Усети удара от спирането и носът падна надолу. С притаен дъх той блъсна ръчките напред и зачака намаляването на скоростта. Когато този път това стана, Джейк конвулсивно изпусна въздуха от дробовете си. Колко сладко бе разтърсването, когато арестерът пое милионите футове-паунди кинетична енергия! Самолетът потръпна като уловен на въдица костур, спря и тръгна леко назад.
По-късно, в тъмнината на каютата си, Джейк преживя отново цялото кацане. Направи равносметка и започна да събира остатъците от разбитото си самочувствие. Накрая реши, че може би никой няма да забележи пораженията.
Джейк Графтън и Рейзър Дърфи излязоха от асансьора на второто ниво и пилотът се отправи към тоалетната. Облекчи се, след което седна върху тоалетната чиния и запали цигара. Миришеше на урина и дезинфектанти, но цигарата имаше прекрасен вкус след всичките тези часове принудително въздържане. Джейк опря лакти на колене и подпря брадичката си с длани. Умората вече си казваше думата.
Пилотските му боти бяха почти напълно протрити. Едната от подметките му се бе разцепила отстрани. Кожата беше силно напукана. През последните пет години не ги бе лъскал нито веднъж.
Петната от кръв по гащеризона и жилетката му се бяха изтрили след носенето. Огнеустойчивият външен слой върху гащеризона бе мазен, силно изцапан и прокъсан на места, но кафявите петна бяха избледнели до такава степен, че почти не се забелязваха. Също като мъката, помисли си Джейк. С времето и тя отслабва. Затвори очи и се потопи в приятната тъмнина. След време отново ги отпори и се вторачи в ръцете си — трепереха, но той не можеше да ги успокои.
Вратата се отвори. Сами Ландийн влезе вътре и се подпря на нея.
— Пое много голям риск, като реши да заредиш онова приятелче, Желязна Ръка.
— Аха. — Джейк не преставаше да се взира в избелелите кафяви петна — единственото, което бе останало от Морган Макфърсън. — Много ли е ядосан шкипера?
— Не. Пуши си пурата, както обикновено. Екипажът на изтребителя разправя наляво и надясно в дежурната стая какъв герой си. Споменават нещо за това, как си им отървал задниците, но, от друга страна, всичките тези изтребители са малко откачени и много-много не може да им се вярна.
Джейк дръпна дълбоко от цигарата.
— Боже, как си се забавляваме сега — каза той, като си мислеше за Морган. — Какво стана на твоя полет все пак?
— Налетяхме на артилерийска засада и едва не пукнахме на място. Още не ми е ясно как така не ни довършиха! После трябваше да намерим целта без компютър.
— Успяхте ли?
— Ами откъде да знам! Нямаше вторични експлозии. Най-вероятно сме сгрешили мястото поне с една миля. Сигурно в този момент комунистите се оплакват на някой полуграмотен журналист, че американските войнолюбци са разрушили поредната църква.
— Струпване на камиони? — Предполагаемо.